О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 632
София, 21.05.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 1848/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от [община], представлявана от процесуален представител старши юрисконсулт С. Н. срещу решение № 221/12.12.2012 г. по гр.д.№516/2012 г. на Апелативен съд-гр.В..
Ответникът по касационната жалба Н. К. Н.,чрез пълномощника си адв.М. П. оспорва жалбата.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок и е процесуално допустима с оглед цената на предявения иск в размер на сумата 42 248 лв.
С обжалваното решение е потвърдено решение № 1590/10.08.2012 г. по гр.д.№1498/2012 г. на Варненския окръжен съд, с което касационният жалбоподател е осъден въз основа на чл. 49 ЗЗД да заплати на ответника по касационната жалба сумата 42 248,05 лв.представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди , представляващи разликата между получаваната от него пенсия по инвалидност и трудовото възнаграждение за длъжността, която е заемал за периода от 13.10.2006 г. до 13.10.2011 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска и направените разноски по делото. Приел е, че на 13.10.1986 г. ответникът по касационната жалба паднал от височина 5 м в недовършен и необезопасен подлез, в резултат на което получил множество контузии и телесни увреждания, които обусловили инвалидизирането му І-ва група, пожизнено. По предходни предявени от него искове са му присъдени обезщетения за причинени имуществени вреди до 13.10.2006 г., когато е навършвал пенсионна възраст 60 години.Предмет на настоящия спор е претенцията му за обезщетяване на причинените му имуществени вреди, възникнали в резултат на законодателната промяна във възрастта за пенсиониране и тя е увеличена от 60 г. на 65 г. Въззивният съд е намерил за неоснователно възражението на касационния жалбоподател за недопустимост на иска, произтичаща от сила на пресъдено нещо, поради присъждане по предходно дело на обезщетение за имушествени вреди до датата на навършване на 60-годишна пенсионна възраст на ответника по касационната жалба , като реализирано в пълен обем при предходна нормативна уредба.Счел е ,че е предявена нова самостоятелна претенция, която е основателна. Приел е ,че ответникът по касационната жалба не е могъл да се пенсионира при навършване на 60-годишна възраст на 13.10.2006 г., тъй като с КСО/в сила от 01.01.2000 г. , с променено заглавие от 2003 г./са отменени КТ и ЗП, определящи тази пенсионна възраст.Счел е, че промяната на нормативната уредба относно увеличената възраст за пенсиониране следва да намери приложение, като благоприятна за него, с оглед регламентацията по пар.2 ал.1 ПЗР на КСО. Направил е извод, че и с т.6 от ППВС № 4/30.10.1975 г. е дадена възможност срокът за който да се присъждат вредите от разлика между средно получаваното трудово възнаграждение и размера на отпусната пенсия за инвалидност да се определи съобразно разпоредбите отнасящи се за подобни случаи, тълкувани в съответствие с чл.46 ал.2 ЗНА. Изложил е аргументи, че дадената от законодателя възможност на лицата по заварени случаи да изберат приложимия закон с по-благоприятни последици за тях , следва да намери приложение и при лицата придобили трайна нетрудоспособност от непозволено увреждане.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касационният жалбоподател е извел материалноправен въпрос, съответно уточнен и конкретизиран от съда относно срока , за който може да се присъди обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в разликата между получаваното трудово възнаграждение и размера на отпуснатата пенсия по инвалидност за причинена трайна нетрудоспособност, при законодателна промяна във възрастта за пенсиониране. Счита, че решаването на този въпрос ще допринесе за точното прилагане на закона и представлява касационно основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.Аргументира се с необходимост от изясняване кой е приложимият материален закон относно този срок, във връзка с промените в законодателството във възрастта за пенсиониране .
ВКС, в настоящия състав на ІІІ г.о. намира,че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.Изведен е материалноправен въпрос обусловил изхода на делото, чието изясняване е от значение за развитие на правото. При липсата на формирана задължителна съдебна практика обсъждането му е необходимо с оглед точното прилагане на закона и развитието на правото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 221/12.12.2012 г. по гр.д.№516/2012 г. на Апелативен съд-гр.В..
Указва на [община] да внесе по сметка на ВКС на РБ сумата 844, 96 д.такса и да представи доказателство за това в 7-дневен срок от съобщението. В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: