2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 632
София, 04.06.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети май , две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1501/2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Г. Ц. Г. чрез адв. В. И. срещу решение №18630 от 27.11.2014г. по гр.дело № 15042/2013г.на Софийски градски съд, обезсилил решение от 18.06.2013г на СРС , 37 състав по гр.д № 41203/2012г, като постановено в нарушение на родовата подсъдност . Цената на иска , предявен на основание чл.26 ал.-1 вр чл. 40 ЗЗД да бъде обявен за нищожен договор за покупко- продажба на недвижим имот , сключен във вреда на продавача , е определил по правилото на чл.69 ал.1 т.4 ГПК , равняваща се на данъчната оценка на процесния имот и възлизаща на сумата 29526,7 лв.
В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане са формулирани въпроси при изтъкнато основание по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК Въпросите са как се определя родовата подсъдност по иск за нищожност на договор ,съществуват ли два или повече начина за това : по чл.104 ал.1 т.4 , във вр. чл.69 ал.1, т.4 ГПК , или по чл.104 ал.1, т.3 , във вр. чл. 69 ал.1 т.2 ГПК,за две различни методики ли се касае ,или за един , или два принципа . Противоречие има с опр. № 141/2009г по ч. гр.д № 248/2009 на ВтАС и опр. № 151 от 2009 по ч гр.д № 267/2009 на ВтАС, изтъкнали при определянето на цената по подобни искове чл.104 ал.1, т.3 , във вр. чл. 69 ал.1 т.2 ГПК. Въззивният съд е определил цената , позовавайки се на чл.104 ал.1 т.4 , във вр. чл.69 ал.1, т.4 ГПК . Практика на ВКС по въпроса няма ,поради което се поддържа основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК .
Върховен касационен съд намира ,че не е налице основание за допускане до касационно обжалване . Поставените въпроси са намерили разрешение и ясен отговор в установената практика на ВКС ,каквато има , включително тълкувателна. Прави разлика между иск за собственост (чл.69 ал.1 т.2) и иск за съществуване , унищожаване или разваляне на договор (чл.69 ал.1 т.4). Неотносимо към решаващите съображения на съда , свързани с цената на иска и следващата се от това родова подсъдност на делото , се да поставят въпрос за методика ли се касае , или за принципна разлика .Аналитичните отговори в тази връзка няма да доведат до друг извод относно родовата подсъдност на спора по настоящето дело. В практиката на ВКС е изяснено и приложното поле на хипотезите в чл. 104 ГПК. Приложимата относно родовата подсъдност норма в случая е чл.104 т.4 ГПК , тъй като искът по чл. 26 ал.1 ЗЗД , не е за собственост или друго вещно право , това е изтъкнал и въззивния съд в решаващите си съображения . Как се определя цената на иска за този случай включително , бе разяснено в мотивите по ТР No 8/31.10.2012 г., ОСГК и ТР №3/2014 по т.д №3/2014 ОСГТК . Това ,че конкретен въззивен съд (опр. № 141/2009г по ч. гр.д № 248/2009 на ВтАС) е цитирал чл.69 ал.1 т.2 ГПК при определяне цената на предявен иск по чл. 26 ал.1 ЗЗД , който не е иск за собственост , а за съществуване на договор, не е довод за наличие на портиворечива практика по правен въпрос , или за неяснота в закона как се определя цената на иска , тъй като чл.69 ал.1 т.4 ГПК препраща към чл.69 ал.1 т.2 ГПК, когато договорът има за предмет вещни права върху имот.
Ето защо Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №18630 от 27.11.2014г. по гр.дело № 15042/2013г.на Софийски градски съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .