О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 632
София, 11.11.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на девети ноември през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д.N 661 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на „Ен Б. Д. С. И. Ю. Ф. ;ЛП – Л. , А. срещу О. № 1* от 24.08.2009 год. по ч.гр.д. № 1992/2009 год. на Софийския апелативен съд с която произнасяйки се по частната въззивна жалба на „Бовис“А. , съдът е обезсилил определението от 16.06.2009 год. по ч.гр.д. № 5623/2009 год. на Софийски градски съд, постановено по реда на чл.390 ал.1 ГПК по молбата на „Ен Б. Д. С. И. Ю. Ф. ;ЛП – Л. , А. за обезпечение на негов бъдещ иск срещу „Бовис“АД. Като е счел, че бъдещият иск на „Ен Б. Д. С. И. Ю. Ф. ;ЛП – Л. , А. не би бил от компетентността на Софийски градски съд, а местно компетентен би бил съд в А. , то недопустимостта на предявяването пред СГС води до недопустимостта и на обезпечаването му, САС е прекратил производството по молбата на Л. дружество.
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК вр.чл.274 ал.3 ГПК касаторът се позовава на основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК по отношение на два процесуалноправни въпроса – допустимостта на касационно обжалване на определенията по чл.389-390 ГПК и въпросът за местната подсъдност на обезпечителното производство, когато ищецът.молител няма постоянен адрес на територията на България..
Настоящият съдебен състав счита, че макар и депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК частната касационна жалба е недопустима, поради следното:
Касае се за определение, което не прегражда развитието на спора, не дава разрешение по същество на друго производство и не прегражда неговото развитие. Обжалваемостта му произтича от закона – чл.396 вр.чл.274 ал.1 предл.2 ГПК, поради което контролът по отношение на него е двуинстанционен. Не променя двуинстанционността на производството и това, че въззивната инстанция е преценила обезпечителното производство като недопустима.
По отношение на това производство не намира приложение чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като препращането на ал.3 на чл.274 ГПК обхваща само преграждащите развитието на спора определения и тези с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. По отношение на въззивния акт на САС не е налице нито едната от изчерпателно изброените предпоставки на чл.274 ал.3 ГПК – не се прегражда развитието на спора и няма произнасяне по същество на друго производство. Касае се за привременнна мярка, която може да бъде изменяна или отменяна в рамките на производство от съда, който я е допуснал или пред който делото е висящо, както и да бъде допусната нова обезпечителна мярка. По отношение на обезпечителното производство т.5 на ТР № 1/2001 год. е запазила действието си.
Предвид на горното Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане частната касационна жалба на „Ен Б. Д. С. И. Ю. Ф. ;ЛП – Л. , А. срещу О. № 1* от 24.08.2009 год. по ч.гр.д. № 1992/2009 год. на Софийски апелативен съд. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС-Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщението на касатора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.