1
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 632
Гр.София, 05.12.2012 г
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание на трети декември през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като изслуша докладваното от съдията Любка Андонова ч.гр.дело № 442 по описа за 2012 год и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв.А. Д.-пълномощник на И. М., Л. М., Т. Е., Л. Т., А. Я., И. С., П. С., Р. С. и М. С. срещу определение, постановено в открито съдебно заседание на 17.5.2012 г, с което на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК е спряно производството по делото до разрешаване с влязъл в сила съдебен акт на спора по гр.дело № 5405/2011 г на СГС, Четвърти „А” въззивен състав.В частната жалба се подържа, че атакуваното определение е незаконосъобразно, тъй като липсва връзка на преюдициалност между двете дела.Иска отмяната му и постановяване на друго, с което делото бъде върнато на СГС, Четвърти „Д” състав за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответницата по жалбата П. Х. Н.-У. не взема становище.
ВКС, след като взе предвид доводите в жалбата и извърши проверка наа данните по делото, прие за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. Съгласно чл. 274, ал. 2 вр. с ал. 1 ГПК, срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби тогава, когато преграждат по-нататъшното развитие на делото. Когато определението е постановено от въззивна инстанция, то подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
От данните по делото се установява следното :
На 9.7.2009 г П. Х. Н.-У. е предявила срещу И. Н. М., Л. И. М., Т. Н. Е., Л. М. Т., В. М. С., Н. И. С., И. Г. С. и А. Х. Я. иск за делба на недвижим имот, представляващ апартамент №… в [населено място], на [улица], на първи етаж с площ от 108, 50 кв.м.Ищцата подържа, че е собственик на ? ид.част от този имот на основание извършено в нейна полза завещание и давностно владение, продължило необезпокоявано повече от 10 години.Моли да бъде допусната делба на имота при квоти ? ид.част за нея и ? ид.части за всички ответници.
С решение № 140 от 10.5.1999 г, постановено по гр.дело № 3119/1997 г ВКС, състав на Четвърто ГО е оставил без уважение подадената от П. Х. Н. молба за преглед по реда на надзора на решение № 29 от 16.9.1996 г по гр.дело № 1572/88 г на СРС, 35 състав и решение от 10.4.1997 г по гр.дело № 5368/96 г на СГС, Четвърто „А” отделение, с които е прогласена нищожността на извършеното от Сетка И. в полза на П. Н. саморъчно завещание с предмет процесния апартамент, като е осъдил последната да предаде на Р. и В. С., И. Г. С., А. Х. Я., Т. Н. Е. и И. Н. М. собствеността и владението му.След влизане в сила на решението по чл.108 от ЗС между наследниците по закон на Сетка И. е направена делба по силата на която в дял на И. Н. М. е възложен процесния апартамент, а тъй като е извършено парично уравнение на дяловете и сумите са заплащани по време на брака й, съсобственик в имота е станал и нейния съпруг Л. М..
През 2008 г И. Н. М. и Л. И. М. са предявили срещу П. Х. Н.-У. положителен установителен иск за собственост съединен с иск по чл.42 б.”В” от ЗН за установяване недействителността на съставеното в нейна полза саморъчно завещание.С решение от 15.11.2010 г, постановено по гр.дело № 3048/2008 г, Софийски районен съд Първо Гражданско отделение, 49 състав е признал за установено на основание чл.97 ал.1 от ГПК /отм/ по отношение на П. Х. Н.-У., че И. Н. М. и Л. И. М. са собственици на процесния апартамент като е прогласил нищожността на саморъчно завещание от 2.12.1986 г, съставено от Сетка И. в полза на П. Н..Срещу това решение е подадена въззивна жалба от П. Н.-У. и е образувано гр.дело № 5405/2011 г по описа на СГС, Четвърти „А” състав, до приключване на което е спряно производството по предявения от П. Н.-У. иск за делба.
При тези данни се налагат следните правни изводи :
Определението на Софийски градски съд е незаконосъобразно, тъй като не са налице предпоставките на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК.Липсва връзка на преюдициалност на спора по спряното делбено дело и този по установителния иск за собственост, предявен от М. / гр.дело № 3048/2008 г по описа на СРС, 49 състав, сега въззивно гр.дело № 5405/2011 г по описа на СГС, Четвърти „А” състав/.
С влязлото в сила решение по допускане на делбата по чл.344 от ГПК, по предявения от ищцата иск ще бъде установено със сила на присъдено нещо наличието или липсата на съсобственост между страните по делото по отношение на процесния недвижим имот, както и делбените части на съделителите.Установителният иск е предявен само от двама от тези съделители-И. и Л. М., поради което дори да бъде уважен, силата на присъдено нещо по него няма да има значение за изхода на делбения спор, страни по който са и останалите съсобственици-наследници по закон на Сетка И..
По горните съображения определението на СГС следва да бъде отменено.
В. от горните мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА като незаконосъобразно определение, постановено в открито съдебно заседание на 17.5.2012 г, с което на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК е спряно производството по делото до разрешаване с влязъл в сила съдебен акт на спора по гр.дело № 5405/2011 г на СГС, Четвърти „А” въззивен състав.
ВРЪЩА делото на СГС, Четвърти „Д” състав за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.