2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 632
гр. София,25.07.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдия Вероника Николова ч.т.д. № 1646 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 вр. ал.1 т.1от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л. Д. К. срещу определение № 88 от 24.03.2014г. по т.д. №847/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., с което е оставена без разглеждане подадената от нея молба по чл.303 ал.1 т.5 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение № 6354 от 29.12.2010г. по гр.д. № 613/2009г. на Районен съд – Разлог.
Частната жалбоподателка поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно и неправилно. Излага подробни съображения за основателност на молбата й по чл.303 ГПК.
Ответникът по частната жалба не изразяват становище по нея.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С влязло в сила решение № 6354 от 29.12.2010г. по гр.д. №613/2009г. на Районен съд – Разлог, е признато за установено по отношение на Л. Д. К. на основание чл.422 от ГПК съществуването на парично вземане в полза на И. С. И. в размер на 6 600 лева, по запис на заповед от 16.01.2009г.
Жалбоподателката Л. Д. К. основава молбата си за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на РС Разлог в хипотезата на чл.303 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК, на присъдата по н.о. х.д. №69/2011г. на РС Разлог, като поддържа,че при разпита на И. С. И. като свидетелка по това наказателно дело, тя е признала обстоятелства, от които се установява, че записът на заповед от 16.01.2009г. е неистински документ, а именно, че записът на заповед е съставен през месец април и е бил напечатан от нея. В случая обаче предмет на образуваното наказателно производство не е бил съставянето на неистинския документ, а извършени от жалбоподателката престъпни действия по въвеждане в заблуждение на лицето И. И.. Съответно с влязлата в сила присъда по н.ох.д. №69/2011г. на РС Разлог не е установена нито неистинността на записа на заповед, нито престъпни действия на ищцата по гр.д. №613/2009г. на Районен съд – Разлог, а престъпни действия на самата жалбоподателка. Следователно хипотезата на чл.303 ал.1 т.2 от ГПК е неприложима. Дори и да се приеме, че обективираните в протокола от 10.02.2011г. по н.ох.д. №69/2011г. на РС Разлог, показания на И. С. съставляват ново обстоятелство по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 от ГПК, тъй като жалбоподателката е присъствала в това съдебно заседание, то тя е узнала за това обстоятелство на същата дата и оттогава е започнал да тече тримесечният преклузивен срок по чл.305 ал.1 т.1 от ГПК. Този срок е изтекъл на 10.05.2011г., преди подаването на 18.07.2013г. на молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение.
Като е достигнал до същия извод в мотивите към обжалваното определение, а именно, че молбата за отмяна не е подадена в тримесечния срок по чл.305 ал.1 т.1 от ГПК и като я е оставил без разглеждане като просрочена, респ. – процесуално недопустима, съставът на ВКС е постановил правилно определение. При извършената служебна проверка се установи, че обжалваното определение е и валидно и процесуално допустимо, поради което то следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 88 от 24.03.2014г. по т.д. №847/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., с което е оставена без разглеждане подадената от Л. Д. К. молба за отмяна на влязлото в сила решение № 6354 от 29.12.2010г. по гр.д. № 613/2009г. на Районен съд – Разлог.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.