3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№632
[населено място],11.12.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на пети декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №2158 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 3 т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. И. Д., в качеството на [фирма], срещу определение № 481 от 23.06.2017г. по ч.гр.д. № 305/2017г. на Окръжен съд Ловеч, с което е потвърдено определение №15/07.04.2017г., с което съдията по вписванията при PC Ловеч е отказал вписване на анекс рег.№2826/30.03.2017г. към договор за аренда на земеделска земя с 30.09.2011г.
Жалбоподателят моли определението да бъде отменено като неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Счита извода на ОС, че за да бъде вписан анекс за продължаване срока на вече вписан договор за аренда, е необходимо пред съдията по вписванията да бъдат представени документи, удостоверяващи правото на собственост на арендодателя, респ. наследствените права на арендодателите -съсобственици, върху отдадените под аренда имоти, предвид новата редакция на чл.З ал.4 от ЗАЗ /в сила от 07.02.2017г./, за противоречащ на указанията по т.6 от TP №7/2012г. на ОСГТК на ВКС. Поддържа доводи, че извършената от съдията по вписвания и впоследствие от окръжния съд преценка дали анексът е подписан от арендодател/арендодатели. притежаващ/и повече от 50 на сто идеални части от арендувания имот, съставлява по същността си недопустима проверка на материалноправните предпоставки за вписване на акта и е основание за отмяна на обжалваното определение, както и на потвърдения с него отказ за вписване.
В изложението по чл.284 ал.З т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по въпроса: За да се впише в нотариалните книги продължаване на договор за аренда с анекс, съгласно чл.18 ал.1 от ЗАЗ, необходимо ли е да се представят пред съдията по вписванията документи, удостоверяващи правото на собственост или при съсобственост документи, удостоверяващи правото, че арендодателят притежава повече от 50 на сто идеални части от имота, както и документи, удостоверяващи упълномощаването от останалите съсобственици на имота, обект на анекса към договора за аренда, и може ли да се откаже вписване на анекс за продължаване на първоначалния договор за аренда, ако не са представени от страна на заявителя описаните доказателства“. Позовава се на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК -противоречие с т.6 на TP 7/2012г. на ОСГТК на ВКС и на цитирани определения на състави на ТК на ВКС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.
За да потвърди обжалвания отказ на съдията по вписвания при PC Ловеч, съставът на окръжния съд е приел, че заявлението за вписване на анекс за продължаване на срока на по-рано вписан договор за аренда на земеделски земи е подадено от Х. М. Д., посочен като пълномощник на арендатора [фирма], но не е представено пълномощно, доказващо представителната власт на посоченото като пълномощник лице. Липсата на пълномощно е преценена като нередовност на заявлението, съставляваща пречка за извършване на заявеното вписване. Като отделен аргумент за потвърждаването на отказа за вписване е посочено изменението на чл.З ал.4 от ЗАЗ /в сила от 07.02.2017г./. Съдът е констатирал, че арендодателят е посочен като „ в качеството си на собственик/ съсобственици – лично или в качеството на наследници на“, която формулировка не дава яснота в какво качество сключва договора арендодателят. Преценено е, че анексът няма необходимото съдържание по смисъла на чл.6, ал.1, б.“а“ от Правилника за вписванията по отношение идентификацията на страните, поради което отказът за вписването му е законосъобразен.
Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване произтича от обстоятелството, че изводите на окръжния съд са обосновани с два самостоятелни правни аргумента, всеки един от които е обуславящ за крайния изход на производството. Потвърждаването на отказа за вписване не е обусловено само от разрешаване на въпроса дали извършването на проверка на представения за вписване анекс за съответствие с изискванията на чл.З ал.4 от ЗАЗ в новата редакция от ДВ бр.13/2017г. и за представяне на доказателства относно тяхното изпълнение, е в правомощията на съдията по вписвания, а и от друг самостоятелен правен аргумент – нередовност на заявлението за вписване поради подаването му от пълномощник на арендатора без представяне на пълномощно по чл.76 ал.1 т.1 от ЗКИР, доказващо представителната власт. В изложението не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, относим към тези самостоятелни и решаващи изводи на съда относно отсъствието на формални предпоставки за извършване на вписването, което е достатъчно основание за недопускане на касационния контрол.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното определение на Окръжен съд Ловеч.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 481 от 23.06.2017г. по ч.гр.д. № 305/2017г. на Окръжен съд Ловеч.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.