О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 632
София, 07.11.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1265/2018 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 193 от 10.01.2018 г., подадена от „Алдо-ЖВ” ЕООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 257 от 31.11.2017 г. по в.т.д. № 450/2017 г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 95 от 23.05.2017 г. по т.д. № 79/2014 г. на Окръжен съд – Добрич за отхвърляне на предявения срещу В. Г. Б., действащ като ЕТ ”Бонев-63-Владимир Бонев”, ЕИК[ЕИК], иск с правно основание чл.79, ал.1, вр. с чл.82 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 34 100 лв., представляващи пропуснати ползи от невъзможността ищцовото дружество да отдава под наем собственото си тръбно метално съоръжение /скеле/ с разгърната площ от 550 кв.м., заедно с принадлежностите към него, което не е върнато от ответника след изтичане на срока на сключен устен договор за заем за послужване. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на въззивното решение, на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за неговото касиране. Касаторът оспорва изводите на съда за липса на ангажирани доказателства за нереализирана възможност на кредитора да увеличи своето имущество. Твърди, че настъпилите вреди за дружеството се дължат на виновното неизпълнение на задължението на ответника за връщане на вещта поради умисъл и недобросъвестност, а затова отговорността му е за всички причинени преки и непосредствени вреди. Счита, че за дружеството са налице не само загуби, но и в качеството му на строител, то е пропуснало доходи от дейността си, в какъвто смисъл са приетите във въззивното производство писмени доказателства.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. В изложението са формулирани следните въпроси: 1. Трябва ли да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора при предявен иск по чл.82 ЗЗД за обезщетение за вреди под формата на пропуснати ползи; 2. Каква е формата на договора за заем за послужване и могат ли и по какъв начин да се претендират пропуснати ползи по един такъв договор; 3. Относно приложението на чл.82 ЗЗД във връзка с обхвата на подлежащите на обезщетяване, при неизпълнение на задължение по неформален договор, вреди, в частност – пропуснати ползи, произтичащи от невъзможността за ползване; 4. Относно правомощията на въззивната инстанция за събиране на доказателства, които се събират служебно от съда, както и относно задължението на съда да изведе собствени фактически и правни изводи по съществото на спора.
Във връзка с поддържаното самостоятелно основание за достъп до касация, изразяващо се в очевидна неправилност на атакуваното решение, касаторът е препратил към оплакванията в жалбата.
Ответникът по касация – В. Г. Б., действащ като ЕТ ”Бонев-63-Владимир Бонев”, чрез пълномощника си, твърди, че липсват сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, а по същество излага доводи за правилност на атакуваното решение. Съображенията са изложени в постъпил по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид становищата на страните и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена срещу подлежащо на касационно обжалване решение. Поради това жалбата се преценява като процесуално допустима.
При постановяване на атакуваното решение, въззивният съдебен състав на Апелативен съд – Варна, след преценка на релевантните доказателства и доводите на страните е приел, че по отношение: съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните по договор за заем за послужване, държането на вещта – тръбно метално скеле, с разгърната площ от 550 кв.м., с принадлежности към него, от ответника след отправена от ищеца покана за предаването й и за неизпълнение от ответника на задължението му за връщане на вещта, е налице влязло в сила решение на Окръжен съд – Добрич по в.т.д. № 229/2016 г., но по делото липсват доказателства, установяващи по категоричен начин настъпило за ищеца обедняване поради пропускане на възможността за увеличаване на имуществото, т.е. наличие на пропуснати ползи, съставляващи пряка и непосредствена последица от неизпълнение на договорното задължение от страна на ответника.
Решаващият съд се е позовал на ТР № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС, според което при предявен иск по чл.82 ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, която не се предполага. В мотивите към въззивното решение АС-Варна е констатирал липсата на доказателства за наличие на правоотношение между ищеца и трети лица във връзка с ползването на вещта, или за конкретни пазарни условия, при които е съществувала реална възможност за отдаване на скелето под наем.
Във връзка с приети във въззивното производство писмени доказателства е изразено становище, че от тях се установяват вреди, изразяващи се в намаляване на имуществото на ищеца, поради заплащане на наем за тръбно скеле в размер на 1 878.40 лв., но тези вреди са извън обхвата на претендираните с исковата молба пропуснати ползи.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по следните съображения:
Като неоснователно следва да се прецени поддържаното самостоятелно основание за достъп до касация по чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК. Съгласно формираната практика на ВКС по приложението му, за да е налице очевидна неправилност, тя следва да е съществена до такава степен, че да е възможно да бъде констатирана без да е необходимо излагане на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила или необоснованост. Очевидна неправилност ще е налице при постановен съдебен акт в явно нарушение на закона, или извън закона, или при явна необоснованост, поради грубо нарушаване на правилата на формалната логика. В случая, твърденията на касатора във връзка с поддържаната очевидна неправилност на обжалваното решение се основават на мотивираните в жалбата основания за касиране, без да е отчетена разликата между очевидната неправилност по см. на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК и неправилността на съдебния акт по чл.281, т.3 ГПК.
Касационно обжалване на решението не би могло да се допусне и на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По въпросите – дали трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора при предявен иск по чл.82 ЗЗД за присъждане на вреди под формата на пропуснати ползи и какъв е обхватът на тези вреди, липсват данни за допуснато от въззивния съд отклонение от тълкувателната практика на ВКС – ТР № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС, както и от постановени, след приемане на ТР, съдебни актове по реда на чл.290 ГПК, вкл. и от решение № 77 от 26.07.2013 г. по т.д. № 936/2012 г., І т.о., посочено от самия касатор. Решенията на ВКС по т.д. № 559/2008 г. и по т.д. № 351/2008 г. съставляват част от противоречивата практика, послужила като основание за образуване на тълк.дело № 3/2012 г. ОСГТК, която не е възприета при постановяване на тълкувателното решение.
Съобразявайки указанията по приложението на чл.280 ал.1 ГПК, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се счете за неустановено общото основание за достъп до касация по останалите въпроси, формулирани от касатора. Съгласно този акт на нормативно тълкуване, за да е налице основанието по чл.280, ал.1 ГПК, касаторът следва в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК да формулира материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора, разрешен от въззивния съд и обусловил изхода на делото. В случая, въпрос № 2 – в частта му относно формата на договора за заем за послужване, не е съотносим към изведените от въззивния съд правни изводи за недоказаност на претендираните вреди.
Що се отнася до процесуалноправните въпроси, те са основани на доводи за допуснати от АС-Варна процесуални нарушения, които не могат да се преценяват при селектиране на жалбите.
При този изход на делото, на ответника по касация се дължат разноски в размер на 1 553 лева, съобразно представените с отговора на жалбата договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане за заплатено адвокатско възнаграждение в този размер.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 257 от 31.11.2017 г. по в.т.д. № 450/2017 г. на Апелативен съд – Варна.
ОСЪЖДА „”Алдо–ЖВ” ЕООД да заплати на В. Г. Б., действащ като ЕТ ”Бонев-63-Владимир Бонев”, сумата 1 553 /хиляда петстотин петдесет и три/ лева – разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: