О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 632
София, 29.06. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 749/2009 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. Д процесуален представител на ответника по исковата молба – О. у. “В” – град П., против въззивно решение №94/25.02.2009 г. по гр.д. №967/2008 г. по описа на Плевенския окръжен съд, ІІ-ри въззивен граждански състав.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е изложени съществени материалноправни въпроси, именно: “Задължителен ли е подбора по чл.329 КТ, когато съкращаваните бройки от определена длъжност са повече от една ?” и Критерий по чл.329 КТ ли е закрилата по чл.333 КТ ? “. Като основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочат разпоредбите на чл.280, ал.1, т.т.2 и 3 КТ. Прилагат се три решения на ВКС и ВС, относими към първия въпрос.
Ответницата по касация – Г. Й. К., посредством процесуалния си представител – адв. Т, е депозирала възражение по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и възражението на ответницата по касация намира, че е налице въззивно решение. Жалбата е подадена и в законния срок. Твърдяните от касационната жалбоподателка материалноправни въпроси са съществени.
По първия въпрос настоящата съдебна инстанция намира, че не е налице противоречива практика на ВКС. Изводите на въззивната инстанция съответстват изцяло на утвърдената практика на върховната съдебна инстанция, а именно, че подборът е задължителен, когато се съкращава длъжност с повече от една щатна бройка. Представеното с изложението решение №158/10.4.1995 г. по гр.д. №1301/1994 г. на ВС, ІІІ г.о., е изолирано по този въпрос, и изводите по него не са утвърдени в практиката на ВКС. По същия въпрос законът е приложен и точно.
По втория съществен материалноправен въпрос.
Към датата на уволнението критериите по чл. 329 КТ са само икономически – квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Самото включване наред с тях като критерий и закрилата по чл. 333 КТ е незаконосъобразно. Съобразяването със закрилата по чл. 333 КТ не означава извършване на подбор по законовите критерии. Това е така, защото едва след определяне кой служител следва да бъде уволнен, тъй като отстъпва на останалите по посочените по-горе икономически критерии, работодателят би трябвало да спази и изискванията на чл. 333 КТ за евентуално преодоляване на закрилата, която в случая не е абсолютна. По начало закрилата не изключва автоматично ползващото се от нея лице от подбора. Ето защо този работник или служител трябва да бъде сравняван с останалите на същата длъжност на общо основание. Освен това е недопустимо съобразяването и на други критерии извън посочените чисто икономически.
Ето защо и по този въпрос законът е приложен точно.
Поради това касационното обжалване не следва да се допусне.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответницата по касация деловодни разноски в размер на 100 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №94/25.02.2009 г. по гр.д. №967/2008 г. по описа на Плевенския окръжен съд, ІІ-ри въззивен граждански състав, по касационна жалба, вх. №1266/25.3.2009 г., подадена от адв. Д процесуален представител на ответника по исковата молба – О. у. “В” град П..
ОСЪЖДА О. У. “В” – град П., да заплати на Г. Й. К., ЕГН – 5108304018, от град П., бул.”Русе” 56, ет.5, ап.13, деловодни разноски в размер на 100/сто/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: