О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 632
гр.София, 08.07. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 846/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на М. окръжен съд, постановено на 03.02.2009 год. по в.гр.дело № 319/2008 год., с което е отменено решението от 24.07.2008 год. по гр.дело № 810/2007 год. по описа на Районен съд гр. М. в частта, с която е признато за установено по отношение на В. К. И. и В. Х. И. и двамата от гр. М., че Х. В. Г. от същия град е собственик на гараж, самостоятелна сграда 48489.1515 по кадастралната карта на гр. М., построен в поземлен имот 48489.11.515 и същите са осъдени да му отстъпят собствеността и предадат владението върху описания по-горе недвижим имот и вместо това постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от Х. В. Г. от гр. М. иск против В. К. И. и В. Х. И. и двамата от същия град за признаване за установено по отношение на В. К. И. и В. Х. И. , че Х. В. Г. от същия град е собственик на гараж, самостоятелна сграда 48489.11.515.3 по кадастралната карта на гр. М., построен в поземлен имот 48489.11.515 и същите да бъдат осъдени да му отстъпят собствеността и предадат владението върху описания по-горе недвижим имот.
Недоволен от въззивното решение е касаторът Х. В. Г., представляван от адвокат В от АК М. , който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване тъй като съдебният акт на въззивният съд е постановен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ и е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото /чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ с оглед придобиването му по дарение през 2006 год.
От ответниците по касация В. К. И. и В. Х. И. , представлявани от адвокат А от АК- М. е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване и по същество на спора – за неоснователност. Претендират за направените по делото разноски пред настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение по иск на основание чл.108 ЗС, както и че обжалваемия интерес не е до 1 000 лева намира, че касационната жалба е допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика или има съдебна практика, но тя не е правилна и трябва да бъде променена, поради което касаторът следва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд разрешение влиза в конфликт с разрешенията на тези въпроси, по които има установена съдебна практика с представяне на влезли в сила решения като се съобрази уеднаквената, непротиворечива и постоянна съдебна практика, което в случая не е сторено.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на О. събрание на гражданската и търговската колегия на Върховния касационен съд.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото решение. За да има противоречие по същия въпрос трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правнорелевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, което в случая не е направено.
В изложението на основанията за касационно обжалване се възпроизвеждат свидетелските показания с оглед придобиване на процесния имот по давност от ответниците без да се съпостави с какво обжалваното въззивно решение противоречи на практиката на Върховния касационен съд.
Представените решения на Върховния касационен съд, І гражданско отделение: № 140 от 17.03.2006 год. по гр.дело № 797/2005 год.; № 223 от 05.04.2006 год. по гр.дело № 14/2006 год.; № 239 от 29.05.1996 год. по гр.дело № 91/1996 год. касаят приложението на чл.79 ЗС, но във връзка с наследяване.
Решение № 17 от 27.01.1998 год. по гр.дело № 444/1997 год. на Петчленен състав на Върховния касационен съд е постановено в производство по отмяна на основание чл.231, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ и се отнася до прекъсване на владение, послужило като основание за признаване на придобивна давност.
Решение № 649 от 01.07.1993 год. по гр.дело № 477/1992 год. на І гражданско отделение на Върховния съд касае добросъвестно владение и приложението на чл.79, ал.2 ЗС, но е неотносимо към спора.
Решение № 1* от 03.06.1996 год. по гр.дело № 2657/1995 год. на ІV гражданско отделение на Върховния съд се отнася до приложението на чл.68, ал.1 и ал.2, чл.71, чл.74, чл.79 ЗС, но във връзка с чл.29 ЗСГ.
Решение № 202 от 04.07.2003 год. по гр.дело № 592/2002 год. на І гражданско отделение на Върховния касационен съд е свързано с приложението на чл.67, 79 ЗС, но във връзка с чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ и чл.19 ЗН – друга фактическа обстановка.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ГПК на ответниците по касация се присъждат направените разноски пред настоящата инстанция в размер на сумата 260 лева за адвокатски хонорар.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на М. окръжен съд, постановено на 03.02.2009 год. по в.гр.дело № 319/2008 год.
ОСЪЖДА Х. В. Г. ЕГН ********** от гр. М., ул.”Н” № 16 да заплати на В. К. И. ЕГН ********** и В. Х. И. ЕГН ********** и двамата от същия адрес на основание чл.78 ГПК сумата 260,00/двеста и шестдесет/лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: