О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 633
София,01.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 4158/2015 год.
Производството е по чл.274, ал.3 ,т.1 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от адв. С. Б., в качеството му на пълномощник на Х. М. Д., против определение № 3111/04.06.2015 г., постановено по ч.гр.дело № 1332/2015 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 5143/04.05.2015 г., постановено по гр.д. № 5132/2015 г. по описа на Пловдивски районен съд,в частта, с която са върнати предявените с искова молба с вх. № 19275/29.04.2015 г. искове за отмяна на взето от Общото събрание на Етажната собственост на Т.-а. и[жк], находящ се в [населено място], [улица], решение от 26.03.2015г., т. 5, с което е било отхвърлено предложението на г-н М. Д. да не се заплащат разходите по ал. 1 за деца, ненавършили 6-годишна възраст, както и от собственик, ползвател или обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година, както и в най-кратки срокове да се осъществи връзка с обслужващата фирма за поддръжка на асансьорите [фирма] и асансьорната уредба да бъде проверена, както и в писмена форма УС на ЕС да отговори на въпросите на г-н М. Д. за приходите и разходите на ЕС и Дружеството за фасилити мениджмънт за 2014 г.и производството по тях е прекратено.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основание по чл. 281, т. 3 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване сочи бланкетно чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по следните формулирани въпроси: 1. Когато решението на ОС на ЕС е за категорично неприемане действието на едно правило, идентично с това, което е уредено в нормативен акт-закон, ЗУЕС, то тогава какво решение на ОС на ЕС е налице ; 2. Рефлектира ли едно решение на ОС на ЕС, което пряко противоречи на закона на правната сфера на етажните собственици ; 3. Рефлектира ли едно такова решение на ОС на ЕС в правната сфера на всички етажни съсобственици или рефлектира само в тази сфера на един етажен собственик ; 4. Ограничава ли едно такова решение на ОС правата на един от етажните собственици и може ли той да го обжалва в този случай ; 5. Къде в чл. 40 ЗУЕС са разграничени решенията на ОС на ЕС на „позитивни” и „негативни”. Допустимо ли е при тълкуването на нормата на чл. 40 ЗУЕС да се извеждат такива изводи при положение, че се касае за императивна норма на закона ; 6. Следва ли при така направените от двете инстанции изводи за наличието на „позитивни” и „негативни” решения на ОС на ЕС да се приема, че ищецът няма правен интерес от обжалване на решенията на ОС на ЕС, поради което искът му се явява недопустим.
Ответникът по частната касационна жалба Етажната собственост на Т.-а. и[жк], чрез процесуалния си представител адв. С. С., е подал отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който излага съображения, че жалбата не следва да бъде допускана до касационно обжалване, а по същество е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
На основание § 14 ПЗР на ЗИДГПК /обн. – ДВ, бр. 50/ 2015г.,в сила от 07.07.2015 год./ подадените преди влизането в сила на този закон частни касационни жалби се разглеждат при досегашните условия и ред,поради което определението за прекратяване на производството по исковете с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС подлежи на разглеждане пред касационна инстанция.
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 3, т. 1 ГПК.
Х. Д. е предявил иск за отмяна на всички решения от 26.03.2015 г. на Общото събрание на Етажната собственост на Т.-а. и[жк], находящ се в [населено място], [улица] ,на основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че на отмяна подлежат единствено позитивни решения на общото събрание. Посочил е, че актове на общото събрание, с които се отхвърля предложение, не подлежат на съдебен контрол, тъй като в случай, че се достигне до отмяна, съдът не би могъл да вземе решение вместо общото събрание на етажната собственост. Приел е, че решението, с което се отхвърля предложението на М. Д. – ненавършили 6-годишна възраст деца, както и собствениците, ползватели или обитатели, които пребивават в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година, да не заплащат разходите за управление и поддържане на общите части, е негативно и върху него не може да бъде упражнен съдебен контрол. Въззивният съд е приел, че контрол не може да бъде упражнен и върху приетите решения от общото събрание, включващи в най-кратки срокове да се осъществи връзка с обслужващата фирма за поддръжка на асансьорите и асансьорната уредба да бъде проверена, както и в писмена форма УС на ЕС да отговори на въпросите на г-н М. Д.. Съдът е приел, че въпросите относно липсата на кворум на общото събрание са по същество на спора и не могат да бъдат предмет на разглеждане в производството по допустимост.
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно.
В случая поставените от касатора въпроси, съдържащи се в подаденото изложение на основанията за допускане до касационно обжалване не отговарят на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Формулираните въпроси изобщо не са били разглеждани от въззивния съд. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че оспорваните решенията на общото събрание на етажната не подлежат на съдебен контрол, тъй като съдът не може да замести волята на общото събрание по отношение на решенията, с които се отхвърлят предложения, и е направил извод за недопустимост на съдебното производство. Поставените в изложението въпроси са хипотетични питания, които не обуславят решаващите изводи на въззивния съд и не визират конкретни правни разрешения. Последният въпрос от своя страна изцяло се припокрива с наведените оплакванията относно правилността на обжалваното определение и по същество представлява касационно основание. Съдържащите се в изложението въпроси не могат да послужат като общо основание за допускане на касационно обжалване на постановеното определение. С оглед диспозитивното начало, прокламирано в чл. 6 ГПК, съдът не може да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид, за да обоснове наличие на основание за допускане до касационно обжалване. Липсата на формулиран правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
Само за пълнота на мотивите следва да се посочи, че не е налице и специалното основание за допускане на касационно обжалване. Касаторът не е изложил никакви мотиви, които да обосновават допускането до касационно обжалване по поставените въпроси, а именно какво налага промяна на създадената практика или осъвременяването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Жалбоподателят единствено формално е посочил основанието, което прави невъзможна преценката на касационния съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3111/04.06.2015г. по ч.гр.д. № 1332/2015 год. на Пловдивски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: