О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 633
София, 12.05.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 681 /2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Е. Т. Н., чрез процесуалния й представител адв.М. Н., против решение № 5367/ 11.07.2013 г. по гр.д.№ 9928/ 2012 г. на Софийски градски съд, гр. отделение, ІV-д въззивен състав.
Ответникът по касационната жалба „Т. С.”-ЕАД, представлявано от изп.директор С. Ц. и процесуален представител юрисконсулт Л. Г. в писмен отговор я оспорва. Не претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие. Предмет на разглеждане са два обективно съединени иска, първият от които с цена 6 019,83 лв., а вторият е обусловен.Поради това тя е допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № І-26-34/ 15.03.2012 г. по гр.д.№ 23341/ 2011 г. на Софийски районен съд в обжалваните части, с които по искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр.чл.79 ал.1 ЗЗД вр.чл.150 ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД е признато за установено,че касаторката дължи сумата 1 601,56 лв.,представляваща цената на доставена топлинна енергия за периода м.01.2008 г.-м.04.2010 г. ,ведно със законната лихва от 03.02.2011 г. до окончателното й плащане и сумата 326,78 лв. лихва за забава за периода 03.03.2008 г.-12.01.2011 г. В необжалваните части първоинстанционното решение е влязло в сила.В мотивите си въззивният съд е посочил, че според сега действащия ГПК, е запазен характерът на въззивното производство като такова по същество, но съгласно чл.269 ГПК проверката , която той извършва, е служебна относно валидността, на допустимостта- в обжалваната част и за спазването на императивни материалноправни норми, а на правилността на обжалваното решение- само относно конкретно направените оплаквания. Въззивната жалба е била бланкетна, без изложени конкретни съображения за неправилност. Въззивният съд е счел, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но че не може ефективно да провери правилността му, поради липсата на конкретни оплаквания.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторката поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Извежда следните материалноправни въпроси:
– в случаите на покупко-продажба на топлофициран имот, когато старият собственик на имота, който е абонат на „Т. С.”-ЕАД, не е подал заявление за закриване на партидния номер, а новият собственик не е подал заявление за откриване на партида, в кой момент следва да се счита,че новият собственик на имота е сключил договор при общи условия с „Т. С.”-ЕАД- с факта на придобиване на имота или от момента, в който новият собственик е подал заявление за откриване на партида на негово име за доставка на топлоенергия;
-нищожна ли е клаузата по чл.61 ал.4 от Общите условия/ОУ/ за доставка на топлинна енергия, съгласно която топлопреносното дружество може служебно да открие партида.
Касаторката изразява становище, че при промяна на собствеността върху топлоснабдения имот новият и предходният собственик следва да подадат заявление за промяната и да приложат документи, които я удостоверяват на основание чл.150 ал.1 ЗЕ. Счита, че клаузата на чл.61 ал.4 от ОУ, даваща възможност на топлопреносното дружество служебно да открива партида, трябва да се счита за нищожна на основание чл.146 ал.1 от Закона за защита на потребителите /З./,като неравноправна, а така също и като противоречаща на чл.41 от Наредба № 16-334/ 06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл.71 ал.1 и 2 от ОУ.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че решението на въззивния съд не следва да бъде допускано до касационно обжалване. Според разясненията, дадени с ТР №1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№1/ 2009 г. ОСГТК, предпоставки за допустимост на същото са обосноваването от страна на касатора на общо и допълнително основание. Общо основание представлява извеждането на правен въпрос, включен в предмета на спора ,обуславящ правните изводи на въззивния съд и намерил израз в неговите решаващи мотиви. В случая поставените от касаторката въпроси не са правно релевантни, тъй като въззивният съд не е формирал и изразявал мотиви във връзка с тях. Както беше посочено по-горе, поради бланкетния характер на въззивната жалба и липсата на конкретни оплаквания в нея, въззивният съд, при извършената от него служебна проверка, се е занимал само с валидността и допустимостта на решението, постановено от първоинстанционния съд. При така протеклото въззивно производство, касаторката не би могла да формулира правни въпроси във връзка с неговата правилност, тъй като в тази насока не са формирани правни изводи от въззивния съд, които от своя страна да бъдат предмет на обуславящ правен въпрос в производството по чл.288 ГПК. Липсата на формулиран релевантен правен въпрос ,като общо основание за допускане на касационно обжалване ще има за последица недопускането на касационен контрол на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5367/ 11.07.2013 г. по гр.д.№ 9928/ 2012 г. на Софийски градски съд, гр. отделение, ІV-д въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: