2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№633
Гр.София, 02.10.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1060 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. С. И., [населено място] срещу решение № І-85/11.07.2011 г., постановено по в.гр.д. № 1007/2011 г. от Бургаския окръжен съд, с което е отменено решение № 675/26.04.2011 г. по гр.д. № 154/2010 г. на Бургаския районен съд и касаторът е осъден да заплати на А. Н. Я., [населено място] сумата от 4000 евро, представляваща главница по договор за заем, сключен в устна форма пред м. Септември 2009 г., ведно със законната лихва върху сумата от 10.012011 г. до изплащането й.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК.
Ответникът А. Н. Я., [населено място] оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа жалбата и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна-подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е възникнало заемно правоотношение и ответникът по иска -настоящ касатор е получил сумата 7500 евро. Ответникът е подписал запис на заповед за плащането на тази сума, който не отговаря на изискванията за редовност по чл. 535 ТЗ, но този факт не се оспорва, както и е налице признание за получаване на сумата по договор за заем. По спора относно размера на представената сума, тъй като първоинстанционното решение за връщане на заем в размер на 3500 евро е влязъл в сила, окръжният съд е изложил съображения, че не е оборено съдържанието на частния документ.
Касаторът поставя въпросите: „Може ли в хода на въззивното производство да се променя доказателствената тежест и квалификацията на иска?” и „Без да е направено пълно и главно доказване на наличието на облигационна връзка на основание чл. 240 ЗЗД да се приеме само въз основа на неподписан договор за заем, че е налице такава и съдът да изгради мотивите си, като приеме, че има сключен договор за заем?”
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно разпоредбите на чл. 280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл. 281 ГПК- за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по метериалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Касаторът е заявил въпроси, които, независимо, че са формулирани като значими за изхода на спора, не изискват тълкуване на правна норма, а проверка на правилността на въззивното относно правомощията на въззивния съд за разпределение на доказателствената тежест за обсъждане на ангажираните по делото доказателства и за изграждане на вътрешно убеждение на съда относно приетите за доказани факти и обстоятелства, релевантни за основателността на претенцията. Отговорите на тези въпроси са извеждат от съдържанието на материалните и процесуалните норми. По тези въпроси съществува непротиворечива практика на ВКС. Въведените въпроси са от значение за правилността на решението и евентуално основание за отмяна по чл. 281, ал.3 ГПК, но не подлежат на проверка в производството по чл. 288 ГПК.
Въпросът за промяна на квалификацията на иска е относим към допустимостта на въззивното решение, но в случая, същият не е от значение за делото. Искът е предявен на основание чл. 240 ЗЗД за връщане на предоставена в заем парична сума. Претенцията е разгледана на нова основание от първоинстанционния и от въззивния съд, като представеният запис на заповед е обсъждан единствено като доказателство по делото без да е променена квалификацията на иска.
Разноски не се претендират от ответника.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № І-85/11.07.2011 г., постановено по в.гр.д. № 1007/2011 г. от Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.