Определение №633 от 21.6.2011 по гр. дело №1586/1586 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№633

гр.София, 21.06.2011 година

В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети юни две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1586/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Р. Г. С., М. Г. С., И. Г. С., П. Г. С. и Р. Г. С. от [населено място] са подали касационна жалба вх.№ 57156 от 05.08.2010 год. срещу въззивното решение от 16.07.2010 год. по гр.дело № 9172/2009 год. на Софийския градски съд, ІІ-а въззивен състав, с което е оставено в сила решението от 20.10.2008 год. по гр.дело № 15731/2007 год. на Софийския районен съд, ГО, 41-ви състав и решението по същото дело от 13.04.2009 год., с което е било оставено без уважение искането за поправка на очевидна фактическа грешка и допълване на решението от 20.10.2008 год. С последното са отхвърлени исковете на жалбоподателите срещу В. П. М. от [населено място] и Л. З. Л. от [населено място] по чл.108 ЗС за предаване владението върху ? ид.ч. от дворно място с площ 1184 кв.м., съставляващо УПИ , в кв. по плана на [населено място], м.”В.”, при съседи по скица: УПИ, УПИ ХVІІІ, УПИ и улица, заедно с изградена през 1958 год. жилищна сграда със застроена площ 80 кв.м., състояща се от четири стаи и коридор, на основание наследствено правоприемство от З. Г. А., починал на 27.02.1977 год., както и на основание давностно владение в периода 1977-2007 год.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявените искове или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на градския съд.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/противоречие с практиката на ВКС с позоваване на решения: № 409 от 04.03.2010 год. по гр.дело № 336/2008 год., ІІІ г.о.; № 130 от 16.02.2009 год. по гр.дело № 51/2008 год., І г.о.; № 1371 от 06.01.2009 год. по гр.дело № 4358/2007 год., ІV г.о.; № 110 от 09.02.2009 год. по гр.дело № 460/2008 год., І г.о.; № 119 от 04.03.2009 год. по гр.дело № 201/2008 год., ІІІ г.о.; № 1522 от 15.09.1995 год. по гр.дело № 3500/1995 год., ІV г.о.; № 1812 от 01.11.1995 год. по гр.дело № 2134/1994 год., ІV г.о.; № 304 от 04.05.1995 год. по гр.дело № 75/1995 год., І г.о.; № 31 от 17.01.1995 год. по гр.дело № 55/1994 год., ІV г.о. и № 4 от 02.02.1995 год. по гр.дело № 552/1994 год. ІV г.о. и б/ според касаторите спорът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответниците по касация В. П. М. и Л. З. Л. са на становище, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
В. съд е приел, че ищците/сега касатори/ се легитимират като собственици на ? ид.ч. от процесния имот въз основа на наследяване от З. Г. А., починал на 27.02.1977 год., който придобил имота по давност по време на брака си със С. В. А. /починала на 27.02.1978 год./. Ищците/касатори/ са низходящи на дъщерята на С. и З. А. – С. З. С., починала на 13.08.1990 год. и след смъртта на леля си Ц. З. М. /починала на 07.02.2000 год., която няма преки наследници/ според градския съд, са получили по наследство общо ? идеална част от правото на собственост върху процесните имоти, като дяловете им са равни и всеки един от тях е собственик на 1/10 идеална част от дворното място и построената в него жилищна сграда. Възражението на ответниците, че са придобили по давност собствеността върху цялото дворно място и жилищната сграда, е намерено за неоснователно. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че по делото не е установено ответниците да осъществяват фактическата власт върху процесните дворно място и построената в него жилищна сграда. Градският съд е посочил, че според категоричните показания на шестимата свидетели, разпитани пред първата инстанция, към настоящия момент къщата и мястото са необитаеми и в тях не живее никой. Съдът е отказал да кредитира показанията на свидетелите С. и В., дадени пред него в частта, с която заявяват, че в процесния имот са настанени наематели от В. М. от 2006-2007 год. поради противоречие с казаното от същите двама свидетели пред Софийския районен съд в заседанието на 21.02.2008 год., когато са заявили, че към настоящия момент в къщата не живее никой и тя не се обитава от около пет или шест години и противоречие на останалите гласни доказателства.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
С касационната жалба, както и с молбата от 05.10.2010 год. /в отговор на разпореждането на СГС, ІІ-а въззивен състав от 12.08.2010 год. за оставяне на жалбата без движение/ касаторите не са формулирали материалноправни и процесуалноправни въпроси, които според тях да са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, илюстрирана с представените с жалбата решения. Твърденията в молбата от 05.10.2010 год., че такива въпроси „… са грешка на съда при прилагането на бланкетни правни понятия „владение”, „давност”, „давностно владение” и необоснованост на решението, доколкото част от теорията приема, че това са материалноправни пороци, а друга, че са процесуалноправни…”, съставляват оплаквания срещу правилността на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК, какъвто характер има и твърдението, че съдът не е обсъдил релевантни за делото факти и доказателства и доводи на страните. По тези оплаквания обаче Върховният касационен съд би се произнесъл по реда на чл.290 ГПК само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На следващо място, жалбоподателите не сочат в какво конкретно се изразява противоречието между обжалваното въззивно решение и представените с жалбата решения на ВКС и ВС. Предмет на решение № 409 от 04.03.2010 год. по гр.дело № 336/2008 год. ВКС, ІІІ г.о. е уважена ревандикационна претенция срещу ответник, който с въззивната си жалба е признал, че с цялото си семейство живее в апартамента. С решение № 130 от 16.02.2009 год. по гр.дело № 51/2008 год., ВКС, І г.о. е посочено, че предходно решение обвързва със сила на пресъдено нещо частния правоприемник, комуто в хода на висящия процес по предходното дело баща му е прехвърлил спорното право и приложение намира чл.121, ал.3 ГПК/отм./. В решение № 1371 от 06.01.2009 год. по гр.дело № 4358/2007 год. ВКС, ІV-то г.о. е прието, че ответникът е придобил по давност и завещание жилищната сграда, построена от завещателката (чийто универсален правоприемник е) през 1953-1954 год. и владяна от нея до смъртта й през 1996 год. В решение № 110 от 09.02.2009 год. по гр.дело № 460/2008 год. ВКС, І г.о. е подчертано, че с определението по чл.109, ал.4 ГПК/отм./, с което е обявено за безспорно обстоятелството относно владението на имота, съдът не се произнесъл относно наличието на елементите на владението и не е обвързан с правната квалификация на фактическите твърдения на страните. В решение № 119 от 04.03.2009 год. по гр.дело № 201/2008 год., ВКС, ІІІ г.о. е посочено, че постановеното за имот, който съставлява съпружеска имуществена общност решение, разпростира силата си и спрямо неучаствалия в делото съпруг. Решение № 1522 от 15.09.1995 год. касае отмяната на нотариален акт по обстоятелствена проверка по чл.431, ал.2 ГПК/отм./, когато се установи, че ответникът по ревандикационния иск-титуляр на акта не е носител на правото на собственост. С решение № 1812 от 01.11.1995 год. по гр.дело № 2134/1994 год. ВС, ІV г.о. се преутвърждава постоянната практика, че когато ищецът разполага с осъдителен иск, недопустимо е предявяването на иск за установяване на дадено обстоятелство. На признака „спокойно владение” е посветено решение № 304 от 04.05.1995 год. по гр.дело № 75/1995 год. ВС, І г.о. и в него се сочи, че „необезпокоявано” владение не е елемент от обикновеното (законно по старата терминология) владение. Съгласно решение № 4 от 02.02.1995 год. по гр.дело № 552/1994 год. ВС, І г.о., правото на собственост не се загубва поради неупражнение на владение.
В обобщение, нито едно от представените с жалбата решения на ВКС и ВС не е относимо към решаващия мотив на въззивния съд за отхвърляне на иска за ревандикация, а именно, че не е установено ответниците да осъществяват фактическа власт върху процесното дворно място и построената в него жилищна сграда.
Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа правни съображения за необходимост от тълкуване на непълна, неясна или противоречива материалноправна или процесуална уредба /срвн., т.4 от тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. на О. на ВКС/. Поставянето на въпрос по чл.280, ал.1 ГПК се състои във формулиране от касатора на приети от въззивния съд разрешения на правен въпрос в отклонение от установената задължителна или казуална съдебна практика.
В заключение, не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, а жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по касация разноски за адвокатско възнаграждение за производството по чл.288 ГПК в размер на 1 500/хиляда и петстотин/лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 16.07.2010 год. по гр.дело № 9172/2009 год. на Софийския градски съд, ІІ-а въззивен състав по жалба вх.№ 57156 от 05.08.2010 год.
Осъжда Р. Г. С., М. Г. С., И. Г. С., П. Г. С. и Р. Г. С. от [населено място] да заплатят на В. П. М. от [населено място] и Л. З. Л. от [населено място] сумата 1 500/хиляда и петстотин/лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/

Scroll to Top