О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 633
гр. София 26.07.2016 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 18 юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 1246 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника [фирма] [населено място], чрез гл.юрисконсулт Я. Л. срещу решение № 316/11.12.2015 г. по в.гр.дело № 311/2015 г. на Великотърновския апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 265/20.05.2015 г. по гр.дело № 939/2014 г. на Великотърновския окръжен съд, в частта, с която е осъден жалбоподателя да заплати на ищеца В. П. П. на основание чл.200 КТ сумата от 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от трудова злополука, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 16.09.2014 г. до окончателното изплащане, сумата от 14 690.58 лв. обезщетение за вреди а забавено плащане на посочената главница за периода от 03.11.2011 г. до 15.09.2014 г., както и сумата 3 086 лева разноски по делото.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния закон и необоснованост. Според жалбоподателя основната причина за необоснованост на въззивното решение в обжалваната част е погрешната интерпретация на свидетелските показания и писмените доказателства, която е попречила на съда да изгради адекватно вътрешно убеждение, съответстващо на събрания по делото доказателствен материал и последица от това да формира логически правилни фактически констатации и обосновани правни изводи по отправеното от ответника възражение за наличието на съществен принос на ищеца за причиняване на трудовата злополука. Твърди, че тези пропуски при решаване на спора са довели и до неправилното тълкуване и приложение на материалния закон с оглед заключението за отсъствие на груба небрежност, съответно на необходимост от намаляване отговорността на работодателя на основание чл.201,ал.2 КТ. Неправилен според жалбоподателя е извода на въззивния съд за липсата на съпричиняване на вредите от пострадалия работник, че неправилно съдът позовавайки се на показанията на свидетелите И. Й. и К. К. е направил извода, че същите не съдържат конкретни данни за виновно поведение на ищеца. Твърди, че от тези показания, потвърждаващи се от писмените доказателства по делото се установява в пълнота фактическата обстановка и последователността от събития, довели до инцидента, разкриващи неправомерни действия на ищеца, като пряка причина за злополуката. В жалбата се съдържа подробен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Твърди се, че не е съобразен с данните от доказателствата и изводът на съда, че ищецът не е извършвал злополучния оглед на вагон-зърновоза, който е бил под контактната мрежа по собствена инициатива, а по разпореждане на преките му ръководители. Поддържа, че с оглед на всички установени факти за нарушения на съществени нормативни правила и трудови задължения, които обуславят наличието на груба небрежност са изцяло необосновани и неправилни изводите на въззивния съд за недоказаност приноса на ищеца за увреждането.
В изложението на формулирани правните въпроси:1. кога е проявена груба небрежност по смисъла на чл.201,ал.2 КТ при претърпяна трудова злополука и необходимо ли е при преценката за наличието й да се установява какво е субективното отношение на пострадалия към собственото му поведение и неговите последици, изразяващо се в предвиждане на вероятното настъпване на някакъв вредоносен резултат и самонадеяно очакване, че такъв няма да се осъществи или ще успее да го предотврати, решен в противоречие с практиката на ВКС. Цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК. 2. кои са обективните обстоятелства, които следва да се съобразят във връзка с преценката за наличието и степента на съпричиняване на вредите от пострадалия при трудова злополука, решен в противоречие с практиката на ВКС. Цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК.
Ответникът по жалбата В. П. П., чрез адв. К. К. в писмен отговор е изразил становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените правни въпроси от жалбоподателя.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл.200,ал.1 КТ.
С подадената касационна жалба се обжалва въззивното решение на Великотърновския апелативен съд по гр.дело № 311/2015 г. в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в уважената част на предявения иск с правно основание чл.200 КТ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди и в уважената част на предявения иск с правно основание чл.86, ал. 1 ЗЗД.
Същото решение е влязло в сила в частта, с която съдът е потвърдил решението от 20.05.2015 г. по гр.дело № 939/2014 г. на Великотърновския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.200 КТ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди и предявените искове с правно основание чл.86 ЗЗД, както и в частта, с която е уважен предявеният иск с правно основание чл.200 КТ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди и иска с правно основание чл.86 ЗЗД.
Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение на Великотърновския окръжен съд е допустимо.
От фактическа страна е прието за безспорно и установено по делото, че ищецът В. П. е бил в трудово правоотношение с ответника [фирма] [населено място], в поделението в [населено място], на длъжността шлосер монтьор във вагоно ремонтния цех-гр. Г. О. – гара разпределителна, звено ремонт.
На 03.11.2011г. в процеса на работа ищецът претърпял трудова злополука.
С протокол №11 от 06.12.2011г. на комисия на Районно управление „Социално осигуряване”-гр. В. Т. е прието, че на 03.11.2011г. в Поделение за товарни превози-Г. О. с ищеца В. П. е станала трудова злополука с последици временна нетрудоспособност на работника.
Прието е, че с оглед данните от протокола, по време на извършването на огледа на вагоните за ремонт, непосредствено преди злополуката ищецът се изкачил на покрива на вагон-зърновоз. При придвижването си по покрива на вагона ищецът доближил намиращата се в края на коловоза контактна мрежа. Около 14,45ч. при доближаването си до контактната мрежа В. П. е поразен от образувалата се волтова дъга и паднал на покрива на вагона. Получил обгаряне на кожата на главата, тялото и краката около 45%.
Въззивният съд е посочил, че Р.-гр. В. Т. приел, че са нарушени от работодателя чл.277 ал.2 от КТ, чл.281 от КТ и Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, че за огледа на вагони намиращи се на електрифицирани железопътни участъци под напрежение направен за бъдещи ремонтни дейности не е разработена и обявена инструкция за безопасна работа, че при предявяване на документите за ежедневен инструктаж в ж.п. транспорта в книгата за инструктажа не е засегнат въпроса за работа в електрифицирани участъци с напрежение. Според констатациите на Р. направената оценка на риска не обхваща всички работни места и дейности, че при проверката на представения списък за предоставянето на работещите специално работно облекло и лични предпазни средства е установено, че при определени дейности на шлосер монтьора се изискват допълнителни ЛПС.
Посочил е, че с разпореждане № 95 от 07.12.2011г. Районно управление Социално осигуряване [населено място] на основание чл.60 ал.1 от КСО декларираната злополука е приета за трудова злополука по чл.55 ал.1 от КСО.
Въззивният съд се е произнесъл по възражението на жалбоподателя-ответник, че ищецът е допринесъл за злополуката като е проявил груба небрежност.
Прието е, че според чл.201 ал.2 от КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Формиран е извод, че в случая не е доказана хипотезата на чл.201 ал.2 от КТ, поради което дължимото обезщетение за имуществени и неимуществени вреди не следва да бъде намалявано. Според въззивния съд по делото не е доказано ищецът да е проявил груба небрежност при злополуката, в смисъл да е знаел, да е допускал, да е имал основание да предположи, да е могъл или да е бил длъжен да предположи, че не е изключено електроподаването в контактната мрежа и въпреки това да е започнал работа под контактната мрежа, вследствие на което да е получил токовия удар и изгарянията. Прието е, че от събраните по делото доказателства не е доказано съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, в резултат на проявена от него груба небрежност.
Посочил е, че в преписката на Р.-В. Т. липсват констатации за виновно поведение на ищеца за възникване на трудовата злополука и настъпване на уврежданията му от нея, изразяващо се в проявена груба небрежност.
Съдът е приел, че разпитаните по делото свидетели, посочени от ответника-жалбоподател, не установяват категорично ищецът да е знаел при извършвания оглед на вагона, че контактната мрежа не е изключена от електрозахранването, че тези показания не съдържат конкретни данни за виновно поведение на ищеца при злополуката. Според съда от същите показания е установено, че на ищеца е била възложена работата от преките му ръководители, че той не е извършвал огледа на вагона-зърновоз на своя глава, по собствена инициатива е без да му е било възложено от работодателя. Прието е за установено, че ищецът е бил натоварен с тази работа, че от показанията на разпитаните свидетели не се установява по категоричен начин на ищеца да е било известно, че контактната мрежа не е изключена от електрозахранването. Според въззивния съд резултатите от воденото разследване при ответното дружество също не съдържат категорични данни в тази насока.
Въззивният съд е приел, че е недоказано твърдението на ответника за проявена от ищеца груба небрежност, поради това, че е безспорно по делото и установено от показанията на разпитаните свидетели, че същият и друг път е участвал в подобни огледи и че при тях технологично се налага изключване на захранването, когато тези огледи се извършват под контактната мрежа, поради което същият основателно е считал, че електроподаването е изключено.
С оглед на посочените съображения въззивният съд е формирал извод, че по делото не е доказано при условията на пълно и главно доказване проявена от ищеца груба небрежност при трудовата злополука.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства – медицински документи, показанията на разпитаните свидетели, посочени от ищеца и заключението на съдебно медицинската експертиза съдът е приел за установено, че вследствие на злополуката на ищеца са били причинени значителни телесни увреждания. С оглед заключението СМЕ съдът е посочил, че при претърпяната трудова злополука на 03.11.2011г. ищецът В. П. е получил електротравма с изгаряне на 50% от кожата на шията, туловището и крайниците в степен ІІ-ІІІ група А В, многократни хоспитализации в клиники за ревизии на раните /премахване на мъртва кожа/ и кожна пластика, периоди на физиотерапия и раздвижване, съпътстващи заболявания – язва на дванадесетопръстника, цироза на черния дроб с вирусна етиология, трайно намалена работоспособност с решение на ТЕЛК в размер на 58%. Възприето е заключението на вещите лица, според което получените изгаряния по шията, тялото и крайниците на ищеца са в резултат от действието на ток с високо напрежение и образувалата се волтова дъга и са в причинно следствена връзка с претърпяната трудова злополука на 03.11.2011г. Съгласно същото заключение получените изгаряния от ищеца на 03.11.2011г. по степен-тежест и процент площ от кожата на шията, туловището и крайниците са довели до разстройство на здравето, временно реално опасно за живота. Посочил е, че получените посттравматични белези от претърпените изгаряния и кожни пластики по шията, туловището и крайниците са обширни, ясно визуално доловими от близко и далечно разстояние, променят значително нормалния статус на пострадалия и представляват обезобразяване на тялото и крайниците, че получените белези са за цял живот, без изглед за подобрение в бъдеще, че значителните белези в областта на лявата раменна става и лявата мишница, както и в областта на лявото коляно, съпроводени с намаление на обема на мускулните групи и мускулната сила в тези области, са причинили на ищеца постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Възприето е заключението на вещите лица и в частта, според която няма връзка между получените травматични увреждания, късните усложнения и чернодробното заболяване на ищеца, което е с вирусен причинител и не е в причинно следствена връзка с претърпяната злополука. Относно претърпените неимуществени вреди са възприети показанията на разпитаните д-р С. Г., Д. К., Г. П..
От правна страна е прието, че по делото са предявени главни искове с правно основание чл.200 от КТ за сумата 100000 лева, представляваща обезщетение за причинените на ищеца от злополуката станала на 03.11.2011г. неимуществени вреди вследствие получените телесни увреждания, за сумата 4000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на същата злополука, изразяващи се в разликата между полученото обезщетение за временна нетрудоспособност и брутното трудово възнаграждение, което ищецът би получил, че са предявени и акцесорни искове с правно основание чл.86 от ЗЗД за присъждане на мораторна лихва за конкретизиран период от време. Претендира се и присъждане на законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното им изплащане.
Въззивното решение в частта, с която се е произнесъл по предявените искове за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, както и по исковете с правно основание чл.86 ЗЗД не е обжалвано и е влязло в сила.
Съдът е формирал извод, че искът по чл.200 от КТ за неимуществени вреди е основателен и доказан до размер на сумата 50000 лева и следва да се уважи в този размер, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.09.2014г. до окончателното й изплащане, както и за сумата 14690,58 лева мораторна лихва върху присъдените неимуществени вреди за времето от 03.11.2011г. до 15.09.2014г., заедно със законната лихва върху същата главница, считано от 16.09.2014г. до окончателното й изплащане.
При определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди въззивният съд е взел предвид вида, интензитета, продължителността на претърпените, и търпени и досега болки и страдания, както и съществуването на такива и занапред, резултат на увреждането от трудовата злополука, настъпила на 03.11.2011г., възрастта на пострадалия – в границите на средната такава, тежките увреждания, настъпилите усложнения, невъзможността за пълно възстановяване, вероятността от нови оперативни интервенции, предстоящи рехабилитации. С оглед на тези обстоятелства е преценил, че сумата 50000 лева е необходимото, подходящо и достатъчно обезщетение, за да обезщети търпените от ищеца болки и страдания.
С оглед основателността на главния иск съдът е приел, че е основателен и акцесорният иск по чл.86 от ЗЗД за присъждане на законната лихва върху обезщетението считано от 16.09.2014 г. до окончателното изплащане, както и искът за присъждане на мораторна лихва в размер на 14690,58 лева.
При тези съображения въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в уважената част на предявения иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди и на предявените акцесорни искове с правно основание чл.86 ЗЗД относно същото обезщетение.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по първия правен въпрос.
С решение № 135/08.05.2014 г. по гр.дело № 475/2013 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК е застъпено становището, че вината на пострадалия може да има отношение към съпричиняването на увреждането, че вината в гражданското право не е субективното отношение на дееца към деянието и неговите последици (както в наказателното право), а неполагане на дължимата грижа. Според същото решение при деликта обезщетението може да се намали, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите. Без правно значение е дали пострадалият е допринесъл за увреждането си със свои действия, или със свои бездействия. Прието е, че съпричиняването е „деяние” на пострадалия, което е в причинна връзка с увреждането и то влече своите последици независимо от това дали е „виновно” или „невиновно”. При трудовата злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Според съдебния състав съзнаваната небрежност (самонадеяността) в наказателното право и грубата небрежност в гражданското право са несъотносими. В наказателното право самонадеяността е форма на небрежността, която е уредена отделно и има свое самостоятелно значение, докато грубата небрежност в гражданското право е степен на небрежността (гражданското право не различава формите на небрежността). Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Прието е, че грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Всяко съпричиняване не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Неспазването на правилата за безопасност е нарушение на трудовата дисциплина, като в зависимост от вида на нарушените правила нарушението може да бъде толкова тежко, че да обоснове дисциплинарно уволнение, но груба небрежност е налице и когато неспазването на правилата за безопасност не е най-тежкото нарушение на трудовата дисциплина, тъй като и съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени (степен на съпричиняване).
С решение № 202/12.12.2014 г. по гр.дело № 1298/2014 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.290 ГПК е прието, че грубата небрежност е степен на небрежност, при която увреденият не е положил за себе си грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобния условия, че при трудовата злополука, за да има съпричиняване следва да е установено, че работникът е извършвал работата си при липса на елементарно старание и внимание, в нарушение и пренебрегване на основни технологични правила и изисквания за безопасност. В същата насока е разрешението на правния въпрос в решение № 291/11.07.2012 г. по гр.дело № 951/2011 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 348/11.10.2011 г. по гр.дело № 387/2010 г. на ВКС, IV г.о., постановени по чл.290 ГПК. С въззивното решение съдът се е произнесъл в съответствие с тази практика на ВКС. Решаващите правни изводи са съобразени с възприетото от посочената практика на ВКС, че грубата небрежност не се отличава по форма – според субективното отношение към увреждането, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Правният извод на въззивния съд, че в настоящият случай от събраните по делото доказателства не е доказано съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, в резултат на проявена от него груба небрежност не е в отклонение от цитираната практика на ВКС.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория правен въпрос от изложението.
С решение № 291/11.07.2012 г. по гр.дело № 951/2011 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК е прието, че при трудовата злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Изразено е становището, че небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Според съдебния състав грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Прието е, че намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Прието е също, че съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението. Поставеният правен въпрос въззивният съд е разрешил по същият начин. Следователно не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този правен въпрос.
Съдът не обсъжда останалите решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК, тъй като със същите не е разрешен така формулирания от жалбоподателя правен въпрос.
Всички останали доводи в изложението не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, а касаят правилността на въззивното решение в обжалваната част и са касационни основания за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. В производството по чл.288 ГПК, каквото е настоящото Върховният касационен съд преценява дали поставения правен въпрос е разрешен от въззивния съд и е обусловил решаващите му правни изводи по предмета на спора, но не и дали изводите са законосъобразни. Преценката за наличие на основанията за касационна отмяна по чл.281,т.3 ГПК съдът ще извърши само ако се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК, основание за което в случая няма.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставените правни въпроси от жалбоподателя-ответник [фирма], [населено място], чрез гл.юрисконсулт Я. Л..
С оглед изхода на спора в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 4000 лева разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 316/11.12.2015 г., постановено по в.гр.дело № 311/2015 г. на Великотърновския апелативен съд по касационна жалба вх. № 526/03.02.2016 г., подадена от ответника [фирма] със седалище и адрес на управление, [населено място], район С., [улица], чрез гл.юрисконсулт Я. Л..
Осъжда [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление, [населено място], район С., [улица] да заплати на В. П. П., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.А, ет.2,ап.4 сумата 4000 лева разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: