О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 633
Гр.София, 11.11.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 633 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на “С” А. , гр. К. срещу определение № 62/29.07.2009г. по т.д. № 448/09г. на Върховния касационен съд, ТК, ІІ отд., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на “С” А. против решение № 334/12.11.2008г. по гр.д. № 239/06г. на СГС.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна.
Ответникът “И” А. , гр. С. оспорва частната жалба.
Ответникът “Н” ЕООД не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК.
Производството по т.д. № 448/09г. по описа на ВКС, ТК, ІІ отд. е образувано по касационна жалба на “С”А. срещу въззивно решение № 334/12.11.08г. по гр.д. № 239/06г. на Софийския градски съд. С това решение, след частична отмяна на първоинстанционния акт, въззивният съд е осъдил “Н” ЕООД да заплати на “И” А. сумата от 4176 лв. на основание чл.55, ал.1 ЗЗД, както и “С” А. да заплати на “И” А. законните лихви върху сумата от 4176 лв., считано от предявяване на исковата молба – 14.11.2003г. до окончателното й изплащане.
С обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че касаторът “С” А. не е легитимиран да атакува въззивното решение в частта, с която ответникът “Н” ЕООД е осъден да заплати на “И” А. сумата от 4176 лв., тъй като не е бил конституиран като ответник по тази претенция. В частта, с която касаторът е осъден да заплати законната лихва върху тази сума не бил налице визираният в чл.280, ал.2 ГПК обжалваем интерес. При преценката на размера на обжалваемия интерес законната лихва върху главницата не следвало да се прибавя към уважената, респ. отхвърлената част на иска, тъй като тя не е предявена като отделен иск с посочен размер и внесена държавна такса, а е предмет на установяване по размер в изпълнителното производство.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС споделя съображенията, че законната лихва, дължима върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, по принцип не се включва в обжалваемия интерес по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, както и не формира размера на цената на иска. В случая, въззивният съд е присъдил главница, платима от единия от ответниците, а законната лихва върху същата главницата да се заплати от втория ответник. С оглед на осъждането на “С” А. за него съществува интерес от подаване на касационна жалба и същият не би могъл да бъде поставен в зависимост от евентуалното обжалване и отмяна на решението по иска за главницата.
Обжалваемият интерес за ответника, осъден само за лихви, които не са определени по размер към момента на постановяване на въззивния акт, следва по аналогия с правилото на чл.70, ал.3 ГПК да се изчисли върху размера на дължимата главницата от датата на подаване на исковата молба до постановяване на въззивното решение. Законната лихва върху сумата от 4176 лв. от 14.11.2003г. /предявяване на иска/ до 12.11.2008г. /датата на въззивния акт/ възлиза на сумата от 2794.70 лв. Налице е предвиденият в чл.280, ал.2 ГПК обжалваем интерес, поради което касационната жалба срещу решение № 334/12.11.2008г. по гр.д. № 239/06г. на СГС, в частта, с която “С” А. е осъдено да заплати на “И” А. законните лихви върху сумата от 4176 лв., считано от предявяване на исковата молба – 14.11.2003г. до окончателното й изплащане е допустима. В тази част обжалваното определение на ВКС, ТК, ІІ отд. следва да се отмени и делото да се върне на състава за произнасяне по депозираната касационна жалба.
За останалата част на въззивния акт за касатора не съществува интерес от обжалване, поради което определението за оставяне без разглеждане на касационната жалба следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 62/29.07.2009г. по т.д. № 448/09г. на Върховния касационен съд, ТК, ІІ отд., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на “С” А. против решение № 334/12.11.2008г. по гр.д. № 239/06г. на СГС, в частта, с която “С” А. е осъдено да заплати на “И” А. законните лихви върху сумата от 4176 лв., считано от предявяване на исковата молба – 14.11.2003г. до окончателното й изплащане.
ВРЪЩА делото на състава на ВКС, ТК, ІІ отд. за произнасяне по касационната жалба в частта, в която е отменено определение № 62/29.07.2009г. по т.д. № 448/09г.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.