5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 633
София,30.09. 2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1027/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 1518 от 10.08.2012 г., постановено по т. д. № 748/2012 г. на Софийски апелативен съд, 5 състав. С посоченото решение е потвърдено решение № 1208 от 09.11.2011 г. по т. д. № 1344/2010 г. на Софийски градски съд в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] против [фирма] и З. С. З. иск с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.422 ГПК за установяване, че [фирма] и З. З. дължат солидарно на [фирма] разликата над сумата 4 681.78 лв. до сумата 50 000 лв. по запис на заповед от 19.11.2008 г., въз основа на който са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по гр. д. № 49103/2009 г. на Софийски районен съд.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон. К. определя като незаконосъобразни изводите на въззивния съд за доказана обезпечителна връзка между издадения от ответника [фирма] запис на заповед и договор от 19.11.2008 г. и за частично погасяване на вземането по записа на заповед чрез плащане, извършено в изпълнение на задълженията по договора. Излага оплаквания за неправилно приложение на чл.485, ал.2 ТЗ при разрешаване на спора за отговорността на ответника З. З. като авалист по записа на заповед.
Допускането на касационно обжалване е аргументирано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, като е заявено бланкетно и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Според твърденията на касатора, въззивният съд се е произнесъл в отклонение от задължителната практика на ВКС в решение № 120 от 30.07.2010 г. по т. д. № 988/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., и решение № 17 от 21.04.2011 г. по т. д. № 213/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., и в противоречие с практиката в решение № 1569 от 18.02.2004 г. по т. д. № 2576/2002 г. на ВКС, ІІ т. о., и решение № 125 от 11.05.2011 г. по в. гр. д. № 100/2011 г. на Великотърновски апелативен съд по следния значим за изхода на делото материалноправен въпрос : Дали задължението на авалиста по запис на заповед е самостоятелно и независимо от задължението, което обезпечава, съответно дали авалистът може да направи личните възражения на издателя на записа на заповед за наличие на обвързаност между записа на заповед и каузалното правоотношение между него и поемателя.
Ответникът по касация З. С. З. оспорва искането за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба по съображения в писмен отговор.
В писмена молба от 15.08.2013 г. ответникът [фирма] изразява становище, че въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта за отхвърляне на предявения срещу него установителен иск.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. От очертания с жалбата предмет на касационно обжалване следва категоричен извод, че въззивното решение е обжалвано в неговата цялост и не е влязло в сила в частта за отхвърляне на иска по чл.415, ал.1 във вр. с чл.422 ГПК срещу ответника [фирма], както се твърди в молбата от 15.08.2013 г.
За да потвърди решението на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.422 ГПК за съществуване на вземане за разликата над сумата 4 681.78 лв. до сумата 50 000 лв. /45 318.22 лв./, дължима по запис на заповед от 19.11.2008 г., въз основа на който е издадена заповед за изпълнение в производството по ч. гр. д. № 49103/2009 г. на Софийски районен съд, Софийски апелативен съд е приел за доказани възраженията на дружеството – ответник, че записът на заповед е издаден за обезпечаване на негови задължения към ищеца, произтичащи от сключен на 19.11.2008 г. договор за доставка на арматура за заготовки, които са погасени чрез плащане до размер на отхвърлената част от иска. Като се е позовал на задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК, въззивният съд е мотивирал извод, че с частичното плащане на породените от каузалната сделка задължения на издателя е погасено частично и задължението на последния по издадения с обезпечителна функция запис на заповед.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение и в частта за отхвърляне на иска по чл.415, ал.1 във вр. с чл.422 ГПК срещу ответника З. С. З. в качеството му на авалист по записа на заповед. Неоснователността на иска е аргументирана със съображения, че задължението на авалиста би могло да съществува само доколкото съществува задължението на издателя на записа на заповед, а след като по делото е доказано частично погасяване на задължението на издателя в резултат на плащане по обезпеченото със записа на заповед каузално правоотношение, по аргумент от чл.123 ЗЗД задължението на авалиста също следва да се счита за погасено до размер на платените суми.
По допускане на касационното обжалване :
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не е посочил правен въпрос, чието разрешаване от въззивния съд е обусловило отхвърлянето на установителния иск по чл.415, ал.1 във вр. с чл.422 ГПК по отношение на ответника [фирма]. Непосочването на значимия за изхода на делото правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, в каквато насока са указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Поради изложеното въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване в частта, с която е потвърдено решението на първата инстанция за отхвърляне на предявения срещу [фирма] установителен иск.
Доказани са предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по отношение на частта от въззивното решение, с която е отхвърлен искът по чл.415, ал.1 във вр. с чл.422 ГПК срещу ответника З. С. З..
Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК материалноправен въпрос дали задължението на авалиста по запис на заповед е самостоятелно и независимо от задължението, което обезпечава, и свързаният с него въпрос може ли авалистът да противопоставя на поемателя на записа на заповед личните възражения на издателя за наличие на обвързаност между записа на заповед и каузално правоотношение между него и поемателя са от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. По посочените въпроси съществува задължителна практика на ВКС, формирана с постановените при действието на чл.290 ГПК решение № 120 от 30.07.2010 г. по т. д. № 988/2009 г. на ІІ т. о. и решение № 17 от 21.04.2011 г. по т. д. № 213/2010 г. на ІІ т. о. С цитираните решения Върховният касационен съд се е произнесъл, че уреденото в чл.483 – чл.485 ТЗ менителнично поръчителство /авал/ има самостоятелен и неакцесорен характер спрямо главното задължение, което обезпечава, и поради това авалистът не може да противопоставя на приносителя на менителничния ефект възражения, които би могъл да му предостави самият хонорат – както абсолютни възражения за недействителност на ефекта /с изключение на възражението относно формата/, така и лични /относителни/ възражения, произтичащи от каузално правоотношение между приносителя и хонората; противопоставянето на лични възражения от авалиста, основани на каузално правоотношение между приносителя и хонората, е допустимо само ако авалистът също е страна по каузалното правоотношение или ако приносителят е недобросъвестен или е извършил злоупотреба с право. Въззивният съд е отхвърлил иска срещу ответника – авалист З. З., приемайки за основателно релевираното от последния правопогасяващо възражение, произтичащо от обезпечено със записа на заповед каузално правоотношение между ищеца /приносител на менителничния ефект/ и ответника [фирма] /хонорат/. Произнасянето в обжалваното решение се отклонява от задължителната практика на ВКС по значимия за изхода на делото правен въпрос, което съставлява основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК освобождава касационната инстанция от задължение за обсъждане на алтернативно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и на бланкетно заявеното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1518 от 10.08.2012 г., постановено по т. д. № 748/2012 г. на Софийски апелативен съд, 5 състав, в частта, с която е потвърдено решение № 1208 от 09.11.2011 г. по т. д. № 1344/2010 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявения от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.422 ГПК за съществуване на вземане за разликата над сумата 4 681.78 лв. до сумата 50 000 лв. по запис на заповед от 19.11.2008 г., въз основа на който са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по гр. д. № 49103/2009 г. на Софийски районен съд.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1518 от 10.08.2012 г., постановено по т. д. № 748/2012 г. на Софийски апелативен съд, 5 състав, в частта, с която е потвърдено решение № 1208 от 09.11.2011 г. по т. д. № 1344/2010 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявения от [фирма] против З. С. З. иск с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.422 ГПК за съществуване на вземане за разликата над сумата 4 681.78 лв. до сумата 50 000 лв. по запис на заповед от 19.11.2008 г., въз основа на който са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по гр. д. № 49103/2009 г. на Софийски районен съд.
УКАЗВА на касатора [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 906.36 лв. /деветстотин и шест лв. и тридесет и шест ст./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :