4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№633
София04.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 2991/2015 година
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник юрисконсулт Я. П., срещу определение № 200/06.07.2015 г. по т.д. № 1048/2015 г. на ВКС, І т.о., с което след отмяна на определението от 28.05.2015 г. за даване на ход по същество, е оставена без разглеждане молбата на банката за отмяна на влязлото в сила решение № 16992/26.09.2014 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-10 състав по ч.гр.д. № 9511/2014 г.
В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на определението, с позоваване на Решение № 90/01.11.1972 г. на ОСГК, както и на множество съдебни актове на ВКС, с които различни съдебни състави са се произнесли по същество по молби за отмяна на влезли в сила постановления за възлагане на недвижим имот. Частният жалбоподател твърди, че молбата за отмяна на първото посочено в нея основание – чл.303, ал.1, т.5 ГПК е подадена в рамките на предвидения преклузивен срок, считано от узнаване на постановеното от СГС решение, което неправилно е било постановено в закрито съдебно заседание, при нарушаване на чл. 437, ал.2 ГПК. Жалбоподателят изразява несъгласие и със становището на съдебния състав на ВКС за просрочие на молбата за отмяна на второто посочено основание – чл.303, ал.1, т.4 ГПК.
Ответникът по частната жалба Д. Г. Д., чрез процесуалния си пълномощник адвокат К. Б., счита определението за правилно и по съображения, подробно изложени в писмен отговор, моли да се потвърди, като се присъдят разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от [фирма] молба за отмяна по чл.303, ал.1, т. 4 и т.5 ГПК на влязлото в сила решение на Софийски градски съд по ч.гр.д. № 9511/2014 г., съдебният състав на ВКС, І т.о. е приел, че с решението, с което е отменено постановление за възлагане на недвижим имот, не се разрешава материалноправен спор между страните, а процесуален спор във връзка с извършените от съдебния изпълнител действия, при допуснати от последния процесуални нарушения. Относно невъзможността така постановеното от СГС решение да е предмет на извънинстанционен контрол, в атакуваното определение е налице позоваване на ППВС № 2/1977 г., което не е загубило сила и при действието на ГПК от 2007 г. , както и на ТР № 23/1972 г. ОСГК на ВКС, предвид характера на отменителното решение, постановено в производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител.
Съдебният състав на ВКС, І т.о. е изложил и допълнителни съображения за процесуална недопустимост на молбата за отмяна, относими единствено към второто поддържано от молителя основание – чл.303, ал.1, т.4 ГПК, а именно за просрочието й, с оглед началото на тримесечния преклузивен срок по чл.305, ал.1, т.4 ГПК. Тези съображения погрешно са възприети от частния жалбоподател като относими и към инвокираното основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК.
Обжалваното определение е правилно. Законосъобразно е становището на съдебния състав на ВКС, І т.о., че след като с влязлото в сила решение на СГС е отменено постановление от 21.12.2012 г. по изп.дело № 20127850400018 на ЧСИ Л. М., рег. № 785 за възлагане на недвижим имот, този съдебен акт не попада в обхвата на подлежащите на извънинстанционен контрол актове. При постановяване на определението са съобразени задължителните за съдилищата постановки в ППВС № 2/ 29.09.1977 г. според които на отмяна подлежат актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, както и съдебни актове, които поради даденото с тях разрешение на материалноправни въпроси, са приравнени по правни последици на влезли в сила решения и за които не е предвиден друг ред за защита.
Като неоснователни следва да се преценят доводите на частния жалбоподател, основани на Решение № 90 от 01.11.1972 г. на ОСГК на ВС. Независимо, че посоченото решение няма характер на тълкувателно решение, с оглед регламентираните към този момент правомощия на ОСГК на ВС, не би могло да се приеме, че изводите на съдебния състав на ВКС, І т.о. противоречат на възприетото от ОСГК на ВС становище за допустимост на молбата за отмяна, имаща за предмет постановление на съдебния изпълнител за възлагане на изнесен на публична продан имот. В цитираното решение е направено ясно разграничение между влязлото в сила постановление за възлагане, предмет на извънинстанционен контрол и подлежащите на обжалване, но необжалвани действия на съдебния изпълнител, засегнати от тежки пороци, по отношение на които не съществува друг ред за защита, освен по реда на отмяната по чл.231 ГПК/отм/, сега чл.303 ГПК. В случая не се касае за нито една от тези хипотези, тъй като СГС е отменил посоченото постановление за възлагане поради констатирани процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на ипотекарния длъжник и съответно до незаконосъобразност на действията по насрочване и провеждане на публичната продан и до незаконосъобразност на обжалваното постановление за възлагане. В решението на СГС, предмет на молбата за отмяна, съдът, разрешавайки поставените процесуалноправни въпроси, не се е произнесъл и по самото материално право, поради което е неотносима приложената от жалбоподателя практика на ВКС. Тази практика касае проведен извънинстанционен контрол по отделни търговски дела на влезли в сила постановления за възлагане на недвижим имот.
Предвид горните съображения, обжалваното определение следва да се потвърди, като на ответницата по частната жалба Д. Д. се присъдят разноски в размер на 100 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 200/06.07.2015 г. по т.д. № 1048/2015 г. на ВКС, Търговска колегия, І т.о.
ОСЪЖДА „Банка П. България”, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на Д. Г. Д. със съдебен адрес [населено място], [улица], кантора № 5, адвокат К. Б., сумата 100/сто/ лева – разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: