О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 633
София, 07.11.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1277/2018 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 3860 от 01.03.2018 г., подадена от Б. Г. Д., чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 2562 от 07.12.2017 г. по в.гр.д. № 3758/2017 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, дванадесети състав, с което е потвърдено решение № 2366 от 10.04.2017 г. по гр.д. № 909/2015 г. на Софийски градски съд в обжалваната част за отхвърляне на предявения срещу ЗД”Евроинс” АД иск по чл.226, ал.1 КЗ/отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на бащата на ищеца – за разликата над 110 000 лв. до 180 000 лв., ведно със законната лихва от настъпилото на 05.06.2014 г. ПТП.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението в атакуваната част. Твърди се, че определеното от въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди е несправедливо, с оглед доказаните в процеса емоционални болки и страдания на ищеца от преждевременната загуба на своя баща. Според касатора, въззивният съд не е преценил данните по делото във връзка с личността на загиналия – известен в обществото като активен спортист и треньор на мъжкия отбор по баскетбол в [населено място], нито доказателствата за изключително близките отношения между него и сина му. Липсата на анализ на тези доказателства и неотчитането на част от критериите, релевантни към принципа за справедливост, е довело до занижаване на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. По съображения в жалбата се иска отмяна на въззивното решение в отхвърлителната част и присъждане на пълния претендиран размер, или още 70 000 лв., ведно със законната лихва от 05.06.2014 г., с присъждане на разноски.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 – 3 ГПК, като в изложението са поставени въпроси / от № 1 до № 7/, свързани с прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя на делинквента. Касаторът е формулирал и процесуалноправен въпрос досежно задължението на съда не само да съобрази задължителните критерии съгласно ППВС № 4/1968 г., но и да прецени и анализира конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, релевантни към тези критерии. Във втората част на изложението са формулирани правни въпроси, свързани с началната дата на дължимост на обезщетението по чл.86 ЗЗД, които не са относими към настоящото дело.
Ответникът по касационната жалба – „Застрахователно дружество Евроинс” АД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, застъпва становище за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване. В постъпилия по делото писмен отговор са развити и доводи за правилност на въззивното решение, с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови атакуваното решение, съдебният състав на Софийски апелативен съд, произнасяйки се въпроса за справедливия размер на претендираното от ищеца Б. Г. Д. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща му Г. Б. Д., настъпила при ПТП на 05.06.2014 г., е приел, че сумата от 110 000 лв., определена от първата инстанция, съответства на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. В тази насока въззивният съд е преценил свидетелските показания, установяващи добрите отношения между ищеца и загиналия негов баща, който е бил и треньор на мъжкия отбор по баскетбол в [населено място], както и конкретните икономически условия и нормативно определените лимити за отговорността на застрахователите. Прието е, че към момента на настъпване на процесното събитие лимитът на застрахователна отговорност от застрахователно събитие при едно пострадало лице е 2 000 000 лв., а при две и повече лица е до 10 000 000 лв., като от това е изведен извод, че определеното от СГС обезщетение е съобразено с тях.
Настоящият състав намира, че е налице основание за допускане касационно разглеждане на делото по обобщен материалноправен въпрос, свързан с приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, който е значим за изхода на делото. Обжалването следва да се допусне за проверка съответствието на даденото от въззивния съд разрешение по този въпрос с всички предвидени в ППВС № 4/1968 г. общи критерии, въз основа на които следва да се определи справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди. При установеност на първото поддържано допълнително основание за достъп до касация, ВКС не следва да се произнася по останалите предпоставки, още повече, че касационната жалба е депозирана след изменението на ГПК – ДВ бр.86 от 2017 г., поради което е неприложима предходна редакция на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Процесуалноправният въпрос, свързан със задължението на съда да мотивира решението си, е релевантен към поддържаните основания за касиране по чл.281, т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2562 от 07.12.2017 г. по в.гр.д. № 3758/2017 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, дванадесети състав.
След обявяване на определението, делото да се докладва на председателя на ІІ т.о. за насрочване в публично съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: