О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 633
София, 07.07.2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесети май две хиляди и десета година в състав:
Председател:Добрила Василева
Ч. е:Маргарита С.
Г. Г.
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 2014/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК и по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, в срока по чл. 283 ГПК от М. Т. М. и Д. С. С. чрез процесуалния им представител адвокат С от АК гр. Б., срещу въззивното решение № I-178 от 20.07.2009 г. по в. гр. д. № 655/08 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 827 от 21.05.2008 г. по гр. д. № 251/08 г. на Бургаския районен съд, касаторите са осъдени да заплатят обезщетение за лишаване от ползване на собствения на Т. Д. В. недвижим имот по 3 165 лева всеки от тях, мораторна лихва по 743,57 лева за периода от 29.10.2004 г. до 17.01.2008 г., законна лихва върху главницата, считано от 18.01.2008 г. до окончателното изплащане на задължението, и деловодни разноски по 279.10 лева.
По отношение на предпоставките за касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК по въпросите за правната квалификация на предявения иск и правомощията на съда в тази насока и за приложението на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./.
Касаторите са подали и частна жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязлото в сила въззивно осъдително решение, и са заявили искания за замяна на обекта на изпълнението и за спиране на изпълнението.
Ответникът по касация Т. Д. В., действащ със съгласието на своя попечител В. Д. В., не е взел становище.
1. П. произнасяне по допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
На 26.04.2004 г., по време на брака си с Д. М. , М. М. сключил договор за покупко-продажба на недвижим имот с Х. И. С. , който от своя страна придобил имота от Т. Д. В. чрез покупко-продажба на 07.04.2004 г.
С влязло в сила решение е уважен иск на Т. Д. В., като договорът от 07.04.2004 г. е унищожен на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД, ревандикационният иск, предявен срещу Х. Ив. С. е уважен в установителната част, а М. Т. М. е осъден да предаде владението на имота на собственика му.
С обжалваното решение въззивният съд приел, че обратното действие на уважаването на иска за унищожаемост се проявява само между страните по сделката, но с предявяването на иска за ревандикация срещу последващия приобретател същият става недобросъвестен владелец на чуждия имот и затова той, както и съпругата му, дължат обезщетение на собственика за това, че са го лишили от ползуването на имота за времето от предявяване на иска за ревандикация на 29.10.2004 г. до предаване на владението на 16.08.2007 г.
Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по определящите изхода на спора въпроси: дължи ли последващият приобретател, придобил права върху недвижим имот от купувач, легитимирал с договор за покупко-продажба, който впоследствие е унищожен на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД, обезщетение на собственика за това, че го е лишил от ползуването на имота, на какво правно основание и от кога ?
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице, тъй като противоречието с представените решения по гр. д. № 308/96 г. на II-ро г. о. и гр. д. № 601/05 г. на ТК, II-ро о., е само привидно по причина, че същите са постановени във връзка с правоотношения между страни по недействителна сделка. Решението по гр. д. № 22/62 г. на ОСГК не касае сходен случай, а това по гр. д. №376/06 г. на ВтАС не е влязло в сила.
Въпросът за приложението на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./ е довод за касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК и ще бъде разгледан в следващата фаза на производството.
2. По подадената частна жалба:
а/. Тя е неоснователна, тъй като подлежащият на принудително изпълнение съдебен акт е редовен от външна страна и удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжниците – касатори /чл. 406, ал. 1 ГПК/. Правилността на обжалвания акт не е свързана с преценка на доводите за материалното състояние на касаторите и здравословното състояние на техния син.
б./. Искането наложеният запор върху трудовите възнаграждения на длъжниците да бъде заменен със запор върху вземането, което те имат срещу Х. И. С. , не е от компетентност на касационната инстанция и затова не може да бъде разгледано.
в/. Като предпоставка за уважаване на искането по чл. 282, ал. 2 ГПК законодателят е предвидил внасяне на обезпечение в размер, равен на присъдената сума, в каквато насока вече са дадени указания на касаторите.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № I-178 от 20.07.2009 г. по в. гр. д. № 655/08 г. на Бургаския окръжен съд в осъдителната част.
Указва на жалбоподателите в едноседмичен срок да внесат по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 156.34 /сто петдесет и шест лв. и 34 ст./ лева и да представят копие от вносния документ в канцеларията на съда в същия срок, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 325 от 24.09.2009 г. по в. гр. д. № 655/08 г. на Бургаския окръжен съд в частта за издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязлото в сила въззивно осъдително решение.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането за замяна на обекта на принудително изпълнение.
Указва на касаторите да внесат по специалната сметка на Върховния касационен съд за обезпечения 7 817.14 лева по искането по чл. 282, ал. 21 ГПК и да представят копие от вносния документ в канцеларията на съда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: