О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 633
София, 29.06. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 775/2009 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационни жалби от ищеца Г. В. П. от град С. и от ответника по исковата молба “И” ЕООД – София, против въззивно решение №303/12.01.2009 г. по гр.д. №2495/2007 г. по описа на Софийския градски съд, в.к., ІV-А отделение.
В изложението на ищеца Г. П. по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивната инстанция се произнесла по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и развитие на правото. Твърди се също така, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и конституционното право на гражданина на труд. Излага се, че подробни съображения са развити в касационната жалба..
Моли се за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
В изложението на ответника по исковата молба “И” ЕООД – София, по чл.284, ал.3, т.1 ГПК сe твърди, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по въпрос, изцяло в противоречие с практиката на ВКС, като правилното решаване на казуса е от значение както за точното прилагане на закона, така и за развитие на правото, в частност института на погасителната давност. Поради това се излага, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК. Застъпва се тезата, че въззивният съд е приел, че давността при подаването на жалбата от ищеца до СРП и МВР в случая е спазена, което не отговаря на обстоятелствата по делото, на изискванията, на които трябва да отговаря един иск, на сроковете по чл.34, ал.2 ГПК/отм./ и на чл.116 ЗЗД. Прилага се решение на ВКС, състав на І г.о.
Моли се за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
И двете страни по спора са депозирали писмени отговори по чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложенията на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и отговорите по чл.287 ГПК намира следното:
От изложението на ищеца Г. В. П. е видно, че не е формулиран съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, чието разрешение в обжалваното решение да налага допускане на въззивното решение до касационно обжалване. От изложението се установява, че са налице оплаквания за незаконосъобразност и нарушение на конституционни права, които представляват касационни оплаквания. От съдържанието на касационната жалба се установява, че същата съдържа само и единствено касационни оплаквания срещу решението на СГС по предявените искове
От изложението на ответника по исковата молба – “И” ЕООД – София, се установява, че същото не съдържа ясно формулиран съществен материалноправен въпрос, който да е обсъден от въззивния съд. Сочените в изложението съществени материалноправни въпроси представляват бланкетни формулировки, които не отговарят на изискванията на чл.280, ал.1 ГПК.
Недопустимо е съдът да извлича съществените въпроси, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на съществения въпрос от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос (материалноправен и/или процесуалноправен) не обуславя задължение за обсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №303/12.01.2009 г. по гр.д. №2495/2008 г. по описа на Софийския градски съд, по касационна жалба, вх. №8820/26.02.2009 г., подадена от Г. В. П., и по касационна жалба, вх. №8689/25.02.2009 г., подадена от “И” ЕООД – град С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: