2
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№633
София, 27.09. 2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 239 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Е. П.” срещу Решение № 370 от 03.08.2009 год. по гр.д.№ 242/2009 год. Б.ят окръжен съд. С него въззивният съд е потвърдил Решение № 419 от 28.01.2009 год. постановено по гр.д.№ 1070/2007 год. на Б.я районен съд. Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от Е. П. с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД за сумата 2627 лв. Искът произтича от сключен на 03.11.2005 год. договор за изработка (подвид „строителство). Твърдението на ищеца е, че е изпълнил възложените му от ответника СМР по покриването на 6 бр. еднакви сгради на обект ”Вилно селище-Мирамонте” гр.София, но са останали неразплатени работите за които е издадена изравнителна фактура № 84/27.12.2005 год.
Последователно подържаната теза на ответника по иска „Г. груп”АД е, че няма неразплатени СМР. Не дължи плащане по процесната фактура, тъй като покривните работи не са извършени от ищеца, а от трети по делото лица.
Първоинстанционният съд е приел, че искът недоказан, тъй като ищецът не е установил твърдението си, че е извършил посочените СМР за което му се дължи плащане. До същият извод е стигнал и сезираният с жалбата на едноличния търговец Б. окръжен съд.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът сочи всички основания по чл.280 ал.1 ГПК.
Позовал се е на две обжалваеми решения на Софийски окръжен съд за които няма данни да са влезли в сила, както и на решения на състави на ВКС, постановени при действието на ГПК-1952, които не са противоречащи си. Т.е. не са налице предпоставките нито на т.1 нито на т.2 на чл.280 ал.1 ГПК, дори да би се приело че са налице валидно формулирани правни въпроси, така както сочи т.1 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК.
Ще следва да се отбележи и това, че въззивният съд е основал становището си на доказаността на конкретните факти и обстоятелства с конкретния спор по делото, а именно: извършени ли са твърдяните видове СМР от ищеца и ако това е така, налице ли е неизпълнено задължение за плащането от ответника. Съдът е счел за недоказано, че СМР са извършени именно от ”Е. П.”, поради което е отхвърлил иска. Т.е. в конкретния случай не е поставян и не е разглеждан правен въпрос свързан с хипотезите на чл.264 ЗЗД, задължението на възложителя да приеме извършената работа и способите за доказване на възраженията за недостатъци.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 370 от 03.08.2009 год. по гр.д.№ 242/2009 год. Б.ят окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.