О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 634
София, 12.05.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 1145/2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от „И.”-Е., чрез процесуален представител адв. М. Ш., срещу решение от 07.11.2013 г. по гр.д.№574/2013 г. на Кюстендилски окръжен съд, 3 въззивен състав.
Ответникът по касационната жалба „С.-Т.”-Е., представлявано от управителя С. Р., в писмен отговор я оспорва .Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна ,с интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима .
С обжалваното решение е потвърдено решение № 328/ 24.06.2013 г. по гр.д.№ 197/ 2012 г. на Кюстендилския районен съд.С него са уважени предявените срещу касатора иск с правно основание чл.232 ал.2 вр.чл. 79 ал.1 ЗЗД за сумата 11 520 лв., представляваща 24 броя неплатени месечни вноски за периода 08.05.2009 г.-08.05.2011 г., по договор за наем на недвижим имот, сключен между страните , всяка от по 480 лв. месечно, ведно със законната лихва от 04.10.2011 г. до окончателното й плащане и иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 1706,64 лв. представляваща общия сбор на дължимите обезщетения за забавено плащане върху неплатените по договора месечни наеми за периода 11.05.2009 г.-04.10.2011 г., както и направените разноски по делото.За да постанови този резултат въззивният съд е приел ,че наемният договор е подписан за наемателя –касатор в настоящото производство, от пълномощник , действал въз основа на общо упълномощаване да сключва договори , че липсва правна норма изискваща изрично упълномощаване за сключване на договор за наем и че дори да се приеме извършване на правно действие без представителна власт, ще намери приложение чл. 301 ТЗ. Въз основа на събраните по делото доказателства- съдебно-счетоводна експертиза, според която касаторът е осчетоводил три броя фактури относно договора за наем и показанията на двама свидетели, според които управителят на дружеството-наемател е дал съгласие за сключване на договора, тъй като наетият имот е ползван за офис, а прилежащият терен-за преминаване за извършваното от него строителство в съседен имот. Не е счел за основателно възражението за симулативност на сделката, поради липсата на писмени доказателства за установяване действителната воля на страните, по аргумент от чл.164 ал.1 т.6 ГПК. Не е приел и възражението за споразумение във вреда на представлявания, което не е било конкретизирано и възражението за нищожност, поради противоречие с добрите нрави, тъй като пълномощникът на наемателя и законният представител на наемодателя били съдружници. Намерил е за неоснователно и възражението , че всъщност наемателят бил собственик на наетия имот, по причина, че осигурил средствата за закупуването му, тъй като е счел за ирелевантно обстоятелството с чии средства е заплатена покупната цена .
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа, че са налице всички основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК. Извежда следните материалноправни въпроси: от какво се определя обема на представителната власт на обикновения пълномощник-от изрично посочените в пълномощното правомощия или от изрично забранените му такива; пълномощникът има ли право да извърши всички действия от името и за сметка на представлявания, освен тези, които изрично са му ограничени в пълномощното или има право да извършва само действията за които е изрично упълномощен; приложима ли е нормата на чл.301 ТЗ при сделки, които не са търговски.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира,че не следва да се допуска касационно обжалване на решението на въззивния съд. Според разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК ,за да обоснове общо основание за това, касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в постановения от него съдебен акт. Като такъв следва да бъде преценен само първият от поставените въпроси. Останалите два са основани на становище, изградено въз основа на субективните виждания на касатора за неправилност на обжалваното решение и по които не са изложени мотиви във въззивното решение. Касаторът е длъжен да обоснове наличието и на допълнително основание-развитието на изведения правен въпрос в някоя от хипотезите по чл. 280 ал.1 т.1-т.3 ГПК. По нито един от въпросите не е направена такава обосновка. Приложените решения на състави на ВКС дори не са цитирани в изложението, не е направено каквото и да било обсъждане на правните разрешения, дадени в тях и съпоставяне с правните изводи на въззивния съд. Освен това тези решения са неотносими към настоящия спор, тъй като в тях предмет на разглеждане са упълномощителни сделки за сключване на договори на разпореждане , докато договорът, предмет на настоящото дело, не е от тази категория. Приложено е и решение на апелативен съд, за което няма данни дали е влязло в сила и респективно дали представлява съдебна практика.
Ответникът е направил искане да му бъдат присъдени направените в това производство разноски, но не е представил доказателства да е сторил такива, поради което същото не може да бъде уважено.
По изложените съображения ВКС, състав на ІІІ г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 07.11.2013 г. по гр.д.№ 574/ 2013 г. на Кюстендилски окръжен съд, 3 въззивен състав .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: