4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.634
София.15.10.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. ЕФРЕМОВА
Б. ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Т. Върбанова
т.дело № 337/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. – Г. и сие”, гр.Добрич, представлявано от Я. Г. Т., срещу решение от 28.12.2009 г. по гр.д.№ 1504/2009 г. на Софийски градски съд, ІІ-а Гражданско отделение, с което е оставено в сила решението от 30.10.2008 г. по гр.д.№ 7101/2005 г. на Софийския районен съд, 27 състав за отхвърляне на предявените срещу Министерство на образованието и науката и „Ученически отдих и спорт” Е. искове с правно основание чл.79, ал.1, във вр. с чл.228 ЗЗД – за предаване фактическата власт върху заведение за обществено хранене и кулинарен щанд, аптека, пицария и покрит тротоар находящи се в УПИ VІІІ-915, кв.17 по плана на с.Кранево, почивна станция „Н.” и за осигуряване спокойното ползване на индивидуализираните обекти.
Касаторът, чрез процесуалния си пълномощник, поддържа доводи за допуснати нарушения на материалния закон във връзка с валидността и действието на наемното правоотношение, включително и по отношение на правоприемството на закритото звено към М. – Национален център за отдих, възстановяване и спорт”, в качеството му на наемодател по процесните договори, и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Според касатора, налице е противоречиво разрешаване на спора от първата и въззивна инстанции, предвид различните фактически и правни изводи на съдилищата, обосновали отхвърлянето на исковете. От друга страна счита, че липсва отговор на въпросите дали са прекратени наемните договори и кой е легитимиран по тях, както и в чия собственост остава имуществото при закриване на звено към съответното министерство, което е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците по касация – „Ученически отдих и спорт” Е., гр. София и Министерство на образованието и науката, чрез процесуалните си пълномощници, заявяват становища за липса на основания за допускане касационно обжалване на решението, по съображения в писмени отговори.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от страните доводи по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди отхвърлителното решение на първата инстанция, въззивният съд е приел, че между ищцовото дружество и Национален център по отдих, възстановяване и спорт е съществувало облигационно правоотношение по договори за наем на процесния имот, но предвид липсата на правоприемство между закритото звено – наемодател и ответниците, е направен извод, че последните не са материалноправно легитимирани да отговарят по предявените срещу тях искове. С оглед така изразеното становище, формирано след преценка на релевантните факти, решаващият състав е счел за ненужно произнасянето по доводите относно режима за предоставяне под наем на процесния имот, както и дали действието на договорите за наем е продължено.
Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Не може да бъде споделена поддържаната от дружеството – касатор теза при обосноваване приложното поле на достъп до касация по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като при упражняване на своите правомощия, въззивната инстанция, като съд по съществото на спора, следва да направи свои фактически и правни изводи, след преценка на доказателствения материал и релевираните от страните доводи. Различието в съобразителната част на решенията на първата и въззивна инстанция, поради което е формиран извод за неоснователност на предявените осъдителни искове, не съставлява противоречиво разрешаване на материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, от значение за изхода на спора. В случая, не са налице противоречиви разрешения в хода на инстанционното производство по значими за делото правни въпроси, но дори и при наличие на такива, постановените по делото съдебни актове не формират „съдебна практика” по смисъла на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са влезли в сила. В този смисъл са и задължителните указания, дадени с т.3 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд.
В приложеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че след като не е даден отговор на въпросите дали са прекратени договорите за наем и на какво основание, и коя е била легитимираната страна по тях, не би могло да се даде отговор по предмета на делото- за основателността на претенцията на ищцовото дружество за преустановяване на незаконосъобразните действия на ответника по безпрепятственото ползване на постройките за срока на действие на договорите. Според касатора именно в това се изразява точното приложение на закона, а от значение за развитието на правото е отговорът на въпроса чия собственост става имуществото/ в частност процесните сгради/ при условие на закриване на звено към съответното министерство.
Настоящият състав не споделя посочените доводи, тъй като инвокираните в жалбата основания за касационно обжалване по чл.281 ГПК не могат да се отъждествяват с приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. От друга страна, по посочения въпрос – кому принадлежи правото на собственост върху процесните сгради след закриване на Национален център по отдих, възстановяване и спорт, липсва формирана воля на съда и този въпрос е извън предмета на облигационния спор. Следователно, общата предпоставка за достъп до касация не е налице и не е необходимо да се обсъжда дали е доказана допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 28.12.2009 г. по гр.д.№ 1504/2009 г. на Софийски градски съд, ІІ-а Гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: