О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 634
гр. София, 15.08.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 31 юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.дело № 3364 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от ищцата Г. А. С., чрез адв.С. Г. срещу определение № 207/10.04.2013 г. по ч. гр.дело № 234/2014 г. на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено определение № 57/11.03.2014 г. по гр.дело № 681/2014 г. на Добричкия районен съд, с което е прекратено производството по гр.дело № 681/2014 г. на ДРС и е върната на ищцата подадената от нея искова молба с вх. № 4102/10.03.2014 г. С определение № 255/07.05.2014 г. по ч.гр.дело № 234/2014 г. на Добричкия окръжен съд е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 207 по същото дело, като датата на постановяване на определението се чете 10.04.2014 г., вместо 10.04.2013 г.
Жалбоподателката поддържа основания за неправилност на нарушение на материалния и процесуален закон и необоснованост.
В изложението към касационната жалба са поставени въпросите:1.майката, която е дала имената на сина си морално и активно процесуално легитимирана ли е да предяви иск за промяна на името му по начин, че същият да носи имената на лицето, за което е установено, че е негов баща. Недостойнството на сина, позорящ имената на майка си не е ли достатъчно основание за активната процесуална легитимация на майката да иска промяна на имената на сина си независимо от навършването на пълнолетие от него, тъй като счита, че лицето, което е дало имената си на всеки етап от живота на получилия имената му има и моралното и правно основание да иска да си ги върне, какъвто е и настоящият случай, 2. след като в Дирекция ГРОН е получено решение, с което е установено бащинството спрямо роденото извън брака дете не следва ли служебно да бъде направена промяна на имената на детето, тъй като даването на имената на майката на детето е временна мярка до настъпването на законни основания за промяната му и привеждането му в съответствие със ЗГР, които въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по частната жалба В. С. Д., чрез адв. О. Б. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната частна жалба по същество. Останалите ответници по частната жалба не са изразили становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателката съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
С обжалваното определение Добричкият окръжен съд като въззивна инстанция е потвърдил определение от 11.03.2014 г. по гр.дело № 681/2014 г. на Добричкия районен съд, с което е върната исковата молба на жалбоподателката и е прекратено производството по делото.
Прието е, че производството пред първоинстанционния съд е образувано по подадена молба от жалбоподателката Г. С. с пр.основание чл.19 от ЗГР за промяна бащиното и фамилно име на ответника И. Г. А. –син на молителката на И. В. С.. Прието е, че в исковата молба са изложени твърдения, че ответникът И. А. позори личното и бащино име на молителката, което е недостоен да носи, че е налице влязло в сила съдебно решение от 27.09.1984 г. по гр.дело 0 867/1983 г. на Толбухинския окръжен съд, с което е установено бащинството на И. А., като е признато, че негов баща е ответникът В. С. А..
Въззивният съд е преценил за правилно първоинстанционното определение.
Приел е, че молбата за промяна на име може да бъде подадена само лично от лицето, промяна на чието име се иска, което е заинтересувано такова по смисъла на чл.19,ал.1 ГПК. Съдът е приел, че жалбоподателката не е титуляр на субективното право по промяна на името на И. Г. А., тъй като последният е пълнолетен и процесуално правоспособен и дееспособен. Прието е, че съобразно разпоредбите на чл.26,ал.2 ГПК никой не може да защитава от свои име чужди права пред съд освен в изрично предвидените случаи, като настоящият случай не е такъв. Прието е, че след като молбата не е подадена от титуляра на субективното право същата е недопустима и не подлежи на разглеждане по същество. При тези съображения въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателката Г. С. за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по първия правен въпрос, поставен в изложението. Същият касае приложението на чл.19,ал.1 от Закона за гражданската регистрация. За да е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване съгласно т.4 от ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС следва разглеждането на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно определение да допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия – т.е. правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона. Правният въпрос е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Разпоредбите на чл.19,ал.1 ЗГР са ясни, пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване, поради липса на данни за промени в законите или обществените условия. Съгласно трайно установената съдебна практика заинтересувано лице по смисъла на чл.19,ал.1 ЗГР и молител в производството, уредено като охранително може да бъде само лицето, което носи името – само то може да иска промяната и то при наличието на предвидените в закона предпоставки – когато името е осмиващо, опозоряващо, обществено неудобно или други важни обстоятелства налагат това. Обжалваното определение е съобразено с тази съдебна практика. Поради изложеното не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК по този правен въпрос.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпросите, поставени в п.2-ри от изложението. Тези въпроси съдът преценява, че не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Съобразно тълкуването, дадено в ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284,ал.3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Всеки от поставените въпроси от жалбоподателката по п.2-ри от изложението не е разрешаван от въззивния съд и не е обусловил решаващите му правни изводи. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка, визирана в чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставените въпроси от жалбоподателката Г. С..
От жалбоподателката Г. С. е постъпила молба с вх. № 6436/10.07.2014 г. с искане за отвод на съдиите от Четвърто гражданско отделение на ВКС, което включва и искане за отвод на настоящия съдебен състав. В молбата не са изложени обстоятелства, които да сочат наличие на основание по чл.22,ал.1, т.т.1-6 включително за отвод на настоящия съдебен състав. Поради това съдът намира, че молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на спора в полза на ответника по частната жалба В. С. Д. следва да се присъди сумата 250 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без уважение молба вх. № 6436/10.07.2014 г., подадена от Г. А. С. от [населено място], [улица], чрез адв.С. Г. за отвод на съдиите от Четвърто отделение на Гражданска колегия на ВКС – Стоил Сотиров, Василка Илиева и Зоя Атанасова.
Не допуска касационно обжалване на определение № 207/10.04.2013 г., постановено по ч.гр.дело 234/2014 г. на Добричкия окръжен съд, поправено с определение № 255/07.05.2014 г. по ч.гр.дело № 234/2014 г. на Добричкия окръжен съд по касационна частна жалба вх. № 2964/30.04.2014 г., подадена от ищцата Г. А. С., [населено място], [улица], чрез адв.С. Г..
Осъжда Г. А. С. от [населено място], [улица] да заплати на В. С. Д. от [населено място], [улица] сумата 250 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: