5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 634
София, 22.05.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети май , две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Томов
гр. дело №2472/2013 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от ВтАП , срещу решение №28 от 28.01.2013г по гр.дело № 349/2012г. на Великотърновски апелативен съд , с което в обжалваната част е потвърдено първоинстанционното решение от 02.05. 2012г на Русенски ОС по присъдено обезщетение за неимуществени вреди до размера на сумата 25 000 лева на основание чл. 2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ .
В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на Прокуратурата се посочва ,че въззивният съд е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС въпроса за определяне на обезщетението по справедливост ,обема вреди и обхвата на обезщетението ,установеността на вредите и доказването им . Въпросът не е изрично формулиран , обоснован е с касационните оплаквания за необоснованост и непосочване на конкретните обстоятелства от значение за размера на присъденото обезщетение(ППВС №4/1968 г н.11 ),поради това обхвата на вредите не е съвсем ясен и обезщетението е определено в нарушение на критериите по чл. 52 от ЗЗД. Освен поради противоречие с ППВС № 4/1968г и непосочване на конкретни обстоятелства обусловили размера, основанието по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК се поддържа и поради противоречие с т.19 от ТР №1/2001г ОСГК, тъй като съдът не е изложил мотивите си за наличието на причинна връзка между обвинението и причинените вреди. Противоречие има и с решение №532/2010г по гр.д.№1650/2009г ІІІг.о (практика по чл. 290 ГПК) за определяне размера на обезщетенията при продължително водени наказателни производства с повдигнато обвинение, по което ищецът е бил оправдан Поддържа се и основанието по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК и се прилагат решения от практиката на ВКС по чл.218 ГПК(отм),вкл. решения на въззивни и първоинстанционни съдилища , в които при сходни според Прокуратурата случаи и дори при по- продължително наказателно преследване , са били определяни значително по- ниски по размер обезщетения .
В отговор ответника по жалбата Б. С. Г. изтъква ,че не са налице основанията за допустимост. Обжалваното решение е съобразено с установената практика ,противоречие не е обосновано .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване
Не се аргументира основание по чл. 280 ал.1т. 1 или т.2 от ГПК по общо формулирания в изложението въпрос , свързан с критерия за справедливост и прилагането на чл. 52 от ЗЗД , липсва и конкретна формулировка на въпрос в изложението. По оспорваните от касатора аспекти на приложението на критерия за справедливост е дадено разрешение в постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС , реш. № 532 ат 2010 гр.д№ 1650/2009 ІІІ г.о ,реш. № 377 от 22.06.2010г гр.д №1381/2009 ІV г.о ,реш. от 06.04.2011 гр д.№951/2010 ІІІ г.о , реш.№ 149 от 2011 д.№574/10г ІІІ г.о , на които обжалваното решение не противоречи. В приложеното и от Прокуратурата решение № 532 ат 2010 гр.д№ 1650/2009 ІІІ г.о е посочено ,че неспазването на разумен срок в наказателното производство с привлечен обвиняем увеличава вредните последици за последния до степен ,която е предмет на конкретна преценка ,но вредите настъпват още с повдигане на обвинението и ищецът ги търпи през цялата продължителност на наказателното производство.В касационната жалба и изложението оспорва горното разрешение ,от което се е ръководел и въззивния съд , с доводи за изключване на своята отговорност за определени периоди на продължилото повече от девет години наказателното преследване , която теза на държавното обвинение няма опора в практиката на ВКС. Няма подкрепа в съдържанието на обжалвания акт доводът на касатора за липса на посочени конкретни обстоятелства по прилагането на чл. 52 ЗЗД , предвид изложените от въззивния съд съображения кои и какви вреди приема за настъпили , с оглед размера на обезщетението . Справедливостта , като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди , включва винаги конкретни факти, относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател , именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие , а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики . Тази преценка не липсва в обжалвания акт , именно тя е решаващия мотив . При подробно и цялостно изследване на фактите ( стр . 4-6 от съобразителната част на решението) възприетата от въззивния съд фактическа обсатновка ( стр 7-10 от съобразителната част на решението) се основава на подробно обсъждане на доказателствата, установяващи в конкретна степен моралните вреди за ищеца и причината за тях . При изводите от правна страна (на стр. 11-15 от мотивите) ВтАС е посочил кои конкретно обстоятелства мотивират определения размер на присъденото обезщетение от 25 000 лева ,с което е съобразил указанията в задължителната съдебна практика. Несъстоятелно , при това положение , е изтъкването на противоречие с с т.19 от ТР №1/2001гОСГК.Доводът на Прокуратурата за противоречие на решението с указанията по ППВС № 4/1968г. не е привързан към конкретните фактически и правни изводи на въззивния съд в тяхното единство и взаимна връзка Основание по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК не е налице .
Върховен касационен съд не приема и довода за основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК доколкото по прилагането на чл. 52 от ЗЗД се изтъква различно индивидуалното определяне на вредата и обезщетението за нея по други конкретни дела, въпреки сочените сходства във случаите. Извършеният от касатора сравнителен анализ на приложените примери от практиката е едностранчив , тъй като не съпоставя възприетата по конкретните дела фактическа обстановка като цяло .Прокуратурата възприема едно от обстоятелствата като сравнителен показател ,но игнорира останалите.Множеството приложени съдебни актове, в които на основание чл. 52 от ЗЗД са определи различни по размер обезщетения , не са аргумент за противоречие по правен въпрос , още повече когато правен въпрос не е формулиран в изложението , или не е формулиран като изрично и конкретно привързан към всички обосновано и цялостно отчетени предпоставки на преценката на съда в обжалваното решение. Различните по размер обезщетения за различните случаи поначало не са приемлив довод за наличие на хипотеза , въздигната от закона като изискване за допустимост в 280 ал.1 т.2 от ГПК , когато не се касае за разлика в критериите за определяне на обезщетението , а следователно и за противоречиво прилагане на един и същи институт или правна норма. Не са обосновка на основание по чл. 280 ал.1 ГПК и касационните оплаквания за неправилни изводи относно причинната връзка , липсата на мотиви , необоснованост и пр.
Воден от горното , Върховен касационен съд ,ІІІ отд
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №28 от 28.01.2013г по гр.дело № 349/2012г. на Великотърновски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .