4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 634
гр.София, 04.06.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1524 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗК [фирма] против решение № 426 от 10.10.2014 г., постановено по в. гр. д. № 525 по описа за 2014 г. на Пазарджишкия окръжен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 152 от 27.02.3014 г. по гр. д. № 451 по описа за 2013 г. на Пещерския районен съд за осъждане на Р. И. К. да заплати на основание чл.45 от ЗЗД на И. Д. П. 15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 1 584,93 лв. обезщетение за имуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, станало на 22.01.2013 г., а ЗК [фирма] като застраховател по застраховка „гражданска отговорност” на виновния водач е осъдено да заплати същите суми на Р. И. К.. Касаторът твърди, че решението на Пазарджишкия окръжен съд е недопустимо, необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК по два въпроса:
1. Трябва ли въззивният съд служебно да провери дали е внесена държавната такса-обстоятелство, което обуславя редовността на исковата молба?
2. Задължителни ли са за гражданските съдилища, в които се разглежда иск за обезщетяване на вреди от пътнотранспортно произшествие, правната квалификация на престъпното деяние и механизма на ПТП, посочени от прокурора в постановлението за прекратяване на образуваното предварително производство?
Ответникът по жалбата И. Д. П. счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Пазарджишкия окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 500 лв. разноски за касационното производство.
Ответницата по жалбата Р. И. К. не взема становище по нея.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
И. Д. П. е предявил искове за обезщетяване на имуществените и неимуществени вреди, претърпени от него в резултат от пътнотранспортно произшествие, станало на 22.01.2013 г. и причинено от водача на лек автомобил Р. И. К.. На свой ред ответницата К. е завела обратни искове за същите суми срещу [фирма], в което дружество е била застрахована срещу гражданската си отговорност като водач на моторно превозно средство. Тя е била освободена от задължението да внесе държавна такса по обратните искове с разпореждане № 1959 от 25.10.2013 г. по гр. д. № 451 по описа за 2013 г. на Пещерския районен съд/стр.46/. Следователно твърдението на касатора, съдържащо се в първия формулиран въпрос, че Р. К. не е внесла дължимата държавна такса, е невярно. Исковата молба на Р. К. е била редовна и съответно както първоинстанционното, така и въззивното решение са допустими, поради което по първия въпрос касационно обжалване на решението на Пазарджишкия окръжен съд не следва да се допуска.
За да достигне до извода, че пътнотранспортното произшествие е причинено от неправомерното поведение на ответницата Р. К., първоинстанционният съд се е позовал на доказателствата, съдържащи се в прокурорската преписка, образувана във връзка с произшествието. Във втория си въпрос касаторът тълкува превратно тези мотиви на съда като позоваване на прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство относно механизма на произшествието. Актовете на органите на досъдебното производство действително не представляват доказателство за механизма на пътнотранспортното произшествие и за поведението на участниците в него и нямат задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието/решение № 43 от 15.03.2011 г по т. д. № 41482010 г. на ІІ ТО и решение № 43 от 16.04.2009 г по т. д. № 648/2008 г. на ІІ ТО на ВКС/. В прокурорската преписка обаче се съдържат и други доказателства, въз основа на които гражданският съд може да достигне до своите правни изводи. Такива са протоколите за оглед и фотоалбумите, които се съставят от длъжностни лица в кръга на служебните им задължения непосредствено на местопроизшествието. Снимките, съдържащи се във фотоалбумите, също са допустими веществени доказателства в гражданския процес/ решение № 1062 от 10.11.1986 г. по гр.д. № 655/86 г- на ІІ ГО на ВС, решение № 136 от 11.04.2011 г. по гр. д. № 602/2010 г. на ІV ГО на ВКС, определение № 368 от 25.03.2011 г. по гр. д. № 1447/2010 г. на ІІІ ГО на ВКС/. Именно въз основа на протокола за оглед на местопроизшествието и на фотоалбума, както и на показанията на разпитания по делото свидетел, районният съд е констатирал наличието на маркировка, на пътен знак и указателна табела за пешеходна пътека, установил е местоположението на автомобила и на пострадалия пешеходец и е приел, че водачът на лекия автомобил е причинил произшествието, нарушавайки правилата за движение по пътищата. Следователно изводите на съдилищата относно противоправността на поведението на водача и механизма на пътнотранспортното произшествие не се основават на прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство, а на анализ на всички събрани по делото доказателства. Ето защо няма противоречие между обжалваното решение и практиката на ВКС по втория въпрос на касатора, поради което по този въпрос касационно обжалване също не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на И. Д. П. 500 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 426 от 10.10.2014 г., постановено по в. гр. д. № 525 по описа за 2014 г. на Пазарджишкия окръжен съд, Гражданска колегия.
ОСЪЖДА ЗК [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на И. Д. П., [ЕГН], сумата 500/петстотин/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: