Определение №634 от 40522 по ч.пр. дело №593/593 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 634

ГР. София, 10.12.2010 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 6.12.10 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

като разгледа докладваното от съдия И. ч.гр.д. №593/10 г.,
намира следното:

Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Г. Г. срещу въззивното определение на Окръжен съд Я. /ОС/ по ч.гр.д. № 377/10 г., с което е потвърдено първоинстанционното за връщане на исковата му молба и прекратяване на производството по делото, заведено срещу сО.твениците в Етажната сО.твеност /ЕС/ по местоживеенето на ищеца -касатор.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу определение по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на обжалването – касаторът се позовава на т.3 само формално , без да я обосновава откъм специфичните й предпоставки. Поставя като съществен за производството процесуалният въпрос за възможността да защити с установителен иск по чл.124, ал.1 и 4 от ГПК правата си на сО.твеник в сградата в ЕС, съобразно ПУРНЕС и Закона на управление на етажната сО.твеност.
И в частната касационна жалба, както и преди по делото касаторът като ищец не е уточнил основанието и петитума на иска си . Пред РС и ОС е искал съдът да определи размера на паричните му вноски по чл.11, ал.1, т.5,6 и 7 от ЗУЕС, което е от компетентността на общото събрание / О./ на сО.твениците. В касационната частна жалба се позовава и на правото да се защити с иск по чл.13 и 15 от ПУРНЕС, респ. чл.40 от ЗУЕС. Този иск може да е установителен – за признаване на нищожност или конститутивен – за отмяна на решение на О. , но и в двата случая се изисква посочване на конкретното решение на О., което сО.твеникът атакува и на какво се дължи незаконосъобразността му.
Въпросите за характера и особеностите на защитата с установителен иск по чл.124 от ГПК / чл.97 от ГПК, отм./ и с иск по чл.13 – 15 от ПУРНЕС са разработени в практиката; законът не е непълен или неясен, което да налага тълкуването му с цел точно прилагане.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение и ВКС на РБ, трето г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Окръжен съд Я. по ч.гр.д. № 377/10 г. от 20.09.09 г.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top