2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 7652/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 634
София, 20.12. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на осемнадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
ч.гражданско дело под № 7652/2013 година
Производство по чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение № 564 от 16.10.2013 год., постановено по в.ч.гр.дело № 518/2013 год. на Шуменския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 304 от 29.05.2013 год. на Районен съд-гр.Н. пазар за прекратяване производството по гр.дело № 336/2012 год., поради недопустимост на предявения иск с правна квалификация чл.124, ал.4 ГПК.
Недоволен от въззивното определение е жалбоподателят Х. А. М. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], Шуменска област, представляван от адвокат Р. Н., който го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 /каквато алинея няма в посочената правна норма-явно се има предвид чл.280, ал.1, т.3/ГПК, а предпоставките за това са: неотчитане на факта, че документът, който се оспорва не е представян по друго гр.дело № 337/2000 год., а е изискан и приложен в настоящото производство, поради което има правен интерес от обявяване неговата неистинност на посоченото законово основание.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, разгледа частната касационна жалба и като взе предвид данните и доводите на страната по делото, приема следното:
За да потвърди определението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че жалбоподателят обосновава правния си интерес от водене на иск по чл.124, ал.4 ГПК от възможността да ползва решението по него за опровергаване удостоверителната сила на решение № 0011 от 23.06.1995 год. на ПК-К. и силата на пресъдено нещо на решението по в.гр.дело № 950/1999 год. на Шуменския окръжен съд относно правото на собственост върху спорните земеделски земи, при което твърдението във въззивната жалба, че оспорената декларация не е представена по посоченото дело е направен извод, че не кореспондира с посоченото в исковата молба и е възприето като защитна теза, но не и като достоверен факт при липсата на направено от страната искане във връзка с доказването му.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Обжалваното въззивно определение не противоречи на приложеното с изложението определение № 384 от 23.06.2009 год. по ч.т.дело № 301/2009 год. на Върховния касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение, в което е прието, че самостоятелната възможност по исков ред да се претендира установяване истинността или неистинността на документ има за цел преюдициалното разрешаване на въпроса относно истинността на документа, който би могъл да се използува при реализиране на правото, обективирано от него и в друго производство, като по този начин се постига яснота в отношенията между страните, преди реализиране на защитата по считаните за накърнени техни субективни материални права.
При постановяване на обжалвания съдебен акт е съобразено и ТР № 5 от 14.11.2012 год. по т.дело № 5/2012 год. на ОСГТК на ВКС, в т.1 и т.3, на което е прието, че искът по чл.124, ал.4, изр.1 ГПК е недопустим както когато ищецът извежда правния си интерес от възможността да се позове на влязлото в сила решение по него в производство по висящ исков процес, в който документът е бил представен, но е пропуснат срока за оспорването му, така и когато правният интерес от водене на установителния иск се извежда от възможността влязлото в сила решение по него да е основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 564 от 16.10.2013 год., постановено по в.ч.гр.дело № 518/2013 год. на Шуменския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: