О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 634
ГР. София, 19.06.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 10.06.09 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. № 718/09 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба ПГ „Акад. Сергей К. ”, гр. Д. срещу въззивното решение на Окръжен съд Кюстендил / ОС/ по гр.д. №524/08 г., с което са уважени предявените от И. Б. срещу касатора искове по чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от КТ срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторът се е позовал на т.3 /същественият материалноправен въпрос за законността на уволнението при приложима закрила на служителя по чл.333, ал.1,т.3 от КТ е разрешен в противоречие с трайна и установена практика на ВКС/.
За да уважи предявения иск за отмяна на уволнението на ищеца от длъжност „учител практическо обучение”, извършено със заповед на директора на ответника от 31.10.07 г. на осн. чл.328, ал.1,т.3 от КТ въззивният съд е приел, че ищецът се ползва със закрилата по чл.333, ал.1,т.3 от КТ, като боледуващ от болест по Наредба №5/87 г. на МЗ /захарен диабет/. Работодателят не е поискал предварително разрешение за уволнението му от ИТ и мнение от ТЕЛК, поради което то е незаконно, като извършено в нарушение на императивно установено законово изискване. Заболяването е установено и безспорно между страните; за него ищецът е уведомил работодателя с декларация от 31.10.07 г., но последният не е изпълнил задължението си по Наредба №5/87 г. да събере информация за него и поиска необходимите медицински документи, като даде на работника разумен срок за представянето им.
Същественият материалноправен въпрос за приложимост на закрилата по чл.333, ал.1,т.3 от КТ при процесното уволнение и последиците от неспазването й е разрешен от въззивния съд в съответствие с данните по делото, изясняващи спора от фактическа страна и единната практика на ВКС за приложимостта на закрилата и начинът, по който работодателят следва да събере данни за предпоставящата я болест на работника. В случая, за разлика от фактическата обстановка при която е постановено решение №1077/99 г., към уволнението служителят е знаел за заболяването си и е уведомил работодателя, че страда от него във връзка със закрилата по чл.333 от КТ. Последният обаче не е изпълнил задължението си по Наредба №5/87 г. да изясни какво е заболяването и изиска медицински документи за него; съответно не е поискал и необходимото в случая разрешение от ИТ и мнение от ТЕЛК, което води до незаконност на уволнението / в същия смисъл е и р. №91/01 г./. Делото не е останало неизяснено от фактическа страна относно страда ли ищецът от посоченото заболяване по Наредба №5/87 г. – за вида, давността му / от 2003 г./и наличието му като хронично и нелечимо към уволнението – по делото са събрани доказателства още пред първата инстанция, които са обсъдени от въззивния съд в съответствие с чл.188 от ГПК, отм. и практиката по прилагането му. Затова представените решения за възможността да се събират нови доказателства пред въззивната инстанция за изясняване на спора, също не сочат на противоречие с въззивното по делото.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Кюстендил по гр.д. №524/08 г. от 16.01.09 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: