О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 635
София, 12.05.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети март………………………………….
две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………..в
присъствието на прокурора ………..……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………….
гр.дело N 7422/2013 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Д. Г. С. от София, чрез процесуалния си представител адв. Т. Б. от АК-София, е подал касационна жалба срещу решение от 01.04.2013 година по гр.д. № 8326/2012 година на Софийски градски съд. С въззивното решение е потвърдено решение от 14.02.2012 г. по гр.д. № 63495/2010 г. на Софийския районен съд, 51 състав, с което е отхвърлен иск на касатора и А. И. С. от София срещу [фирма], София, за обявяване за окончателен на предварителен договор за продажба на недвижим имот, сключен на 12.07.2006 г., в частта относно идеалните части от ПИ 673, намиращ се в кв.25а по плана на София, кв. Б., [улица], местност вилна зона „Б. път” – иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът [фирма], София, не е заявил становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са изпълнени изискванията на основното и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, на които се позовава касаторът, поради следното:
В изложението на основанията за касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е формулиран въпросът: „Може ли въззивният съд да потвърди решение на първоинстанционния съд като се позовава на собствени доводи по основателността на иск по чл.19, ал.3 ЗЗД, без такива възражения да са наведени като доводи от страната-ответник?” Питането е основано на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като е посочено решение № 19 от 30.05.2011 г. по гр.д. № 262/2010 г. на ІІ г.о., ВКС, с което е даден отговор, че съдът не може да се разпростре по отношение на не-заявени възражения, свързани с основателността на предявения иск.
Отговорът на поставения въпрос е без значение за изхода на делото. Искът на касатора е отхвърлен, защото не е установил наличието на материалноправните предпоставки за уважаването му – не е настъпило уговорено в предварителния договор условие /закупуване на съседен имот и промяна на регулационния план с цел окрупняване на терена/, едва след сбъдването на което за ответника – продавач е възниквало задължение да преразпредели идеалните части съобразно новото регулационно положение на терена и ги прехвърли на купувача – касатор. Искът е отхвърлен, защото не са настъпили специфичните условия за възникване на задължението на продавача да прехвърли собствеността, както и поради липса на възможност съдът да изчисли размера на идеалните части, които не са определени в договора. Той е намерен за неоснователен след преценка на представените от ищеца-касатор доказателства, с който не е установил фактите, на които основава своите искания / чл.154, ал.1 ГПК/, а не на базата на насрещни възражения, които съдът служебно да е противопоставил в процеса.
Останалите въпроси, свързани с тълкуването на договора и съдържащите се в него уговорки, касаещи предмета на делото /идеалните части/, могат да бъдат разгледани само ако се преодолее селективната фаза на процеса, тъй като се отнасят до съществото на спора. В случая е предявен иск за обявяване за окончателен на предварителен договор САМО в частта за идеалните части на закупените имоти, поради което клаузите на договора в тази част са винаги съществени и съдът трябва да ги зачете както като съдържание, така и като обем на уговорените права, които трябва да са определени по предвидения в закона начин.
Разноски за касационното производство не са направени от ответника по делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 01.04.2013 година по гр.д. № 8326/2012 година на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.