4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 141
гр.София, 22.05. 2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на девети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 141 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Дом за деца, [населено място], срещу решение № 1692 от 03.10.2012 г., постановено по в. гр. д. № 2697 по описа за 2012 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, с което е отменено решение № 143 от 9.7.2012 г. по гр. д. № 108 по описа за 2012 г. на Провадийския районен съд, ІV състав, и вместо него е постановено друго, с което е отменена заповед № РД-07-108 от 6.12.2011 г. на Директора на Дома за деца, [населено място], за налагане на дисциплинарно наказание „ уволнение” на Т. И. А. и ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност.
Касаторът Дом за деца, [населено място], твърди, че решението на Варненския окръжен съд е постановено въз основа на неверни показания на свидетеля Н. В., който в нарушение на процесуалния закон е разпитан в отсъствие на психолог-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи всички точки ал.1 на чл.280 от ГПК по следните въпроси:
1. Допустимо ли е да се доказва извършването на посочените дисциплинарни нарушения с косвени доказателства? Касаторът твърди, че според мотивите на въззивния съд такова доказване е недопустимо, а въпросът се разрешава противоречиво от съдилищата.
2. Допустим ли е разпитът на свидетел, настанен в Социална институция без присъствието на психолог и без призоваването му чрез институцията, в която той е настанен със съдебно решение? Независимо че лицето е пълнолетно, Домът за деца твърди, че е отговорен в пълна степен за този свидетел. Касаторът счита, че не е имало допуснати процесуални нарушения пред първата инстанция, за да бъде допуснат този свидетел.
3. Следва ли въззивният съд да допусне такива доказателства и на ответника, след като допуска на ищеца?
4. Съставлява ли обидата и грубото държание към работодателя тежко дисциплинарно нарушение?
5. За законността на дисциплинарното уволнение, обусловен от спазване на императивния ред за налагането му, установяването и тежестта на вмененото на служителя дисциплинарно нарушение с конкретните му признаци и определянето на наказанието за него по критерия на чл.189, ал.1 от КТ.
6. Индивидуализирани ли са описаните в уволнителната заповед нарушения? Достатъчна ли е индивидуализацията им по място и по период от време?
Моли да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по тези въпроси.
Ответникът по жалбата Т. А. не взема становище по нея.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ищецът Т. И. А. е работил като възпитател в Дом за деца, [населено място], когато със заповед № РД-07-108 от 6.12.2011 г. е бил дисциплинарно уволнен. Причините за уволнението според заповедта са:
1.За периода от 8.11. до 11.11.2011 г. Т. И. А. посещавал дома, за да бъдат предприети действия по възстановяването му на работа, но се държал грубо и обидно и заплашвал със съд.
2. На 16.11.2011 г. след 19,30 ч. Той събрал деца в сградата на дома, заключил вратата и ги подстрекавал срещу правилника и настоящия екип.
3.Наричал пред децата социалния работник П. некомпетентна, а директора-лъжец, казал е за психолога, че не е никакъв психолог. Заплашвал че ще осъди и уволни социалния работник и директора.
4.Обсъждал с децата условията в дома, бюджета, обещавал им по-добри условия, ако е директор.
5.Обещавал е на децата, че ще издири родителите на всички тях.
6. На 18.11.2011 г. в телефонен разговор в 16.30 часа се държал грубо и непочтително и заплашвал директора З. З..
Провадийският районен съд е приел за доказано извършването на нарушенията по т.2, 4 и 6 от заповедта и е отхвърлил исковете на Т. А. за отмяна на дисциплинарното уволнение и за възстановяването на предишната длъжност. Варненският окръжен съд подробно е обсъдил доказателствата и е констатирал, че работодателят не е доказал извършването на нарушенията по т.2, 3, 4 и 5 от заповедта. За да достигне до този извод, въззивният съд е посочил, че писмените доклади представляват свидетелски показания в писмен вид, поради което са негодни доказателствени средства. Приел е, че част от свидетелите са заинтересувани, а всички свидетелски показания пресъздават чутото от трети лица. Като допълнителен довод за недоказаността на нарушенията съдът се е позовал на дадените пред втората инстанция показания на свидетеля В., който според касатора не е следвало да бъде разпитван. Въззивният съд е констатирал, че използването на обиди и нецензурни изрази в деянията по т.1 и т.6 е недоказано и е разяснил защо тези деяния не са нарушения на трудовата дисциплина, а представляват израз на личен конфликт. При тези мотиви на въззивния съд отговорите на поставените от касатора въпроси не могат да се отразят на изхода на спора. Когато работодателят наложи дисциплинарно наказание, в негова тежест е да докаже безспорно и несъмнено извършените дисциплинарни нарушения. Няма пречка той да използва и косвени доказателства, стига да може от анализа им в тяхната съвкупност да се установят нарушенията. Въззивният съд не е отрекъл тази възможност, а само е посочил, че показанията за научени от трети лица факти не са достатъчни, за да докажат тези факти. Това съждение е правилно, а първият формулиран от касатора въпрос не е относим към мотивите на въззивния съд.
Вторият и третият въпрос на касатора касаят допустимостта на показанията на разпитания пред въззивния съд свидетел В.. Въззивният съд действително е анализирал тези показания и се е позовал на тях, но като допълнителен мотив към основния му извод, че работодателят не е доказал извършването на нарушенията. Следователно, дори да се приеме, че свидетелят В. не е следвало да бъде разпитван, това нарушение не би се отразило на крайния изход от спора.
Въззивният съд в решението си ясно е разграничил личния конфликт с лицето, което представлява работодателя, от извършването на дисциплинарно нарушение. Работникът нито се е държал грубо, нито е обидил работодателя, поради което въпросът по т.4 от изложението е без значение за спора. Въззивният съд не е приел в мотивите си, че деянията в уволнителната заповед не са конкретизирани. Напротив, той е разгледал спора по същество, поради което въпросът за индивидуализацията на нарушенията също не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване.
Петият въпрос на касатора е формулиран твърде общо, абстрактно и без посочване какво е значението му за спора. Законността на дисциплинарното уволнение винаги е обусловена от спазването на реда за налагането му, от установяването му и зависи от съответствието между тежестта на наложеното наказание с извършеното нарушение. Липсата на конкретизация на въпроса води до невъзможност по този въпрос да бъде допуснато касационно обжалване.
В обобщение следва да се приеме, че касационната жалба не отговаря на критериите за селекция, формулирани в чл.280, ал.1 от ГПК, поради което касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд не трябва да бъде допускано.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1692 от 03.10.2012 г., постановено по в. гр. д. № 2697 по описа за 2012 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, с което е отменено решение № 143 от 9.7.2012 г. по гр. д. № 108 по описа за 2012 г. на Провадийския районен съд, ІV състав, и вместо него е постановено друго, с което е отменена заповед № РД-07-108 от 6.12.2011 г. на Директора на Дома за деца, [населено място], за налагане на дисциплинарно наказание „ уволнение” на Т. И. А. и ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: