О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 635
София, 04.06.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април……………………
две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………..в
присъствието на прокурора ………..……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………….
гр.дело N 1062/2015 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Н. А. М. от София, чрез пълномощника си адвокат И. Я. от АК-Б., е подал касационна жалба срещу решение № 3143 от 21.07.2014 година по гр.д. № 218/2014 година на окръжен съд Благоевград. С въззивното решение е отменено решение № 3181 от 13.12.2013 г. по гр.д. № 1403/2012 г. на районен съд С. и вместо него е постановено друго, като е отхвърлен иск на касатора срещу Т. В. Я. от София, за унищожаване на договор за продажба на наследство от 04.04.2012 г., поради сключването му при крайна нужда и явно неизгодни условия – иск с правно основание чл.33, ал.1 ЗЗД. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът Т. В. Я. от София, чрез пълномощника си адв. Р. О. от АК-Б., оспорва жалбата по съображения за липса на основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на обжалването, както и по съществото на правния спор. Претендира разноски по делото.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са изпълнени изискванията на основното и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на което се позовава касаторът, поради следното:
В изложението на основанията за касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, което се съдържа в касационната жалба, е формулиран въпросът „..дали законодателят изключва унищожаването на алеаторните договори при условията на чл.33, ал.1 ЗЗД, както и дали е налице начална обективна невъзможност да се доказва неравностойността на престациите по тези договори”.
Така формулиран въпросът е зададен превратно. Видно от данните по делото въззивният съд е отхвърлил иска на касатора поради това, че не е доказана втората предпоставка от фактическия състав на чл.33, ал.1 ЗЗД, а именно договорът да е сключен при явно неизгодни условия, като е уточнил, че преценката за това е винаги конкретна и комплексна. Тежестта на доказване липсата на еквивалентност на престациите на страните по договора, чието унищожаване се иска, е на ищеца, а в случая той не се е справил с нея. Обстоятелството, че платената цена по договора е два пъти по-ниска от пазарната оценка на имотите към момента на сключването му, не е достатъчно да обоснове наличието на явно неизгодни условия. Това е така, тъй като договорът за продажба на наследство е алеаторен и при сключването му купувачът поема риск относно обема на наследството, което включва правата и задълженията на наследодателя. Т.е. съдът не е отрекъл възможността договорът за продажба на наследство да бъде атакуван по реда на чл.33, ал.1 ЗЗД, нито ищецът да докаже фактическите си и правни твърдения, но е разяснил спецификата на алеаторните договори и в частност – този за продажба на наследство, с оглед неустановеността на престацията на продавача към момента на сключването му и липсата на доказателства към същия момент купувачът да е знаел, че той е явно неизгоден за другата страна. Въпросът не кореспондира с решителните мотиви на въззивнито решение, а отговорът се съдържа в закона – чл.33, ал.1 ЗЗД и чл.212 и 213 ЗЗД.
В изложението няма и доводи по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а само цифрово посочване на текста. Известно е, че той се прилага тогава, когато се поддържа и обосновава липса на съдебна практика по някой въпрос или необходимост от преодоляването й, тъй като е неправилна и следва да се доразвие в поддържана от касатора насока. Твърдения и обосновка в тази насока липсват, а това е достатъчно основание да се отклони искането за допускане на обжалването, съобразно приетото в т.1 от ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по т.д. №1/2009 г. ОСГКТК ВКС.
При този изход на правния спор касаторът дължи разноските за касационното производство, които съобразно представения договор за правна защита и съдействие възлизат на 650 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3143 от 21.07.2014 година по гр.д. № 218/2014 година на окръжен съд Благоевград.
ОСЪЖДА Н. А. М. от София ДА ЗАПЛАТИ на Т. В. Я. от София сумата 650 лева /шестстотин и петдесет лева/, съставляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.