1
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 635
Гр.София 06.12.2012 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като изслуша докладваното от съдията Любка Андонова ч.гр.дело № 461 по описа за 2012 год и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. И. А. срещу определение от 9.4.2012 г, постановено по гр.дело № 282/2012 г на Софийски окръжен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено определение № 319 от 26.3.2012 г по гр.дело № 1216/2011 г на Самоковски районен съд.С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска по чл.13 ал.2 от ЗВСГЗГФ, като предявен след изтичане на законоустановения преклузивен срок.Жалбоподателят излага доводи за наличие на основания за допускане на касационно обжалване пред Върховния касационен съд по чл. 274, ал. 3 ГПК, които се свеждат до противоречие на нормата по пар.4 Б ал.1 от ПЗР към ЗВСГЗГФ, създадена с пар.33 т.5 от ПЗР към ЗИДЗСПЗЗ с чл. 1 с Първи допълнителния протокол към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, на чл.6 ал.1 пи чл.13 от самата конвенция, както и чл.17 ал.1 и чл.47 от Х. на основните права на Европейския съюз, както и на разпоредбите на чл.17 ал.1 от Конституцията на РБ, чл.117 ал.1 и чл.121 от Конституцията на РБ, относно правото на защита на собствеността и правото на справедлив процес в разумен срок от независим и безпристрастен съд.Посочено е, че правният въпрос, който обосновава касационното обжалване е дали предявеният иск е недопустим, дали тримесечният срок по чл.5 Б ал.1 от ПЗР към ЗВСГЗГФ е преклузивен и дали пропускането му погасява правото на иск.Подържа, че обжалваното определение противоречи на т.4 от ТР № 1/2000 г на ОСГК на ВКС на т.3 от ТР № 2/2.7.2004 г на ОСГК на ВКС, както и с определение № 296 ал.1 по ч.гр.дело № 217/09 г на Второ ГО на ВКС, което се представя от страната.Моли на основание чл.628 и чл.629 ал.3 от ГПК да бъде отправено преюдициално запитване относно противоречието на разпоредбата на пар.33 т.5 от ПЗР към ЗИДЗСПЗЗ с цитираните по горе разпоредби на Х. за основните права на ЕС,
Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, Първо г. о. констатира следното:
С определение от 9.4.2012 г, постановено по ч.гр.дело № 282/2012 г Софийски окръжен съд, Гражданско отделение е потвърдил определение от 319 от 26.3.2012 г по гр.дело № 1216/2011 г на Самоковски районен съд.С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска по чл.13 ал.2 от ЗВСГЗГФ като предявен след изтичане на тримесечния срок, предвиден в разпоредбата на пар.5 Б ал.1 от ПЗР към ЗВСГЗГФ, създадена с пар.33 от ПЗР към ЗИДЗСПЗЗ /обн.ДВ бр.13/9.2.2007 г/.Прието е, че срокът за предявяване на иска по чл.13 ал.2 от ЗВСГЗГФ е започнал да тече с влизане в сила на ЗИДЗСПЗЗ на 13.2.2007 г и е изтекъл на 14.5.2007 г.В разглежданият случай исковата молба е постъпила на съда на 23.11.2011 г, поради което следва да се приеме, че правото на иск е погасено поради липса на положителна процесуална предпоставка за упражняването му.
ВКС, Първо гражданско отделение, като взе предвид изложените доводи намира следното :
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна в процеса и срещу съдебен акт, подлежащ на контрол от ВКС, поради което е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения /определения/, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, който е : 1.решен в противоречие с практиката на ВКС ; т.2 решаван е противоречиво от съдилищата ; въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В разглеждания случай се подържа, че атакуваното определение противоречи на нормите на Първи допълнителен протокол към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, на чл.6 ал.1 пи чл.13 от самата конвенция, както и чл.17 ал.1 и чл.47 от Х. на основните права на Европейския съюз, както и на разпоредбите на чл.17 ал.1 от Конституцията на РБ, чл.117 ал.1 и чл.121 от Конституцията на РБ, относно правото на защита на собствеността. Следователно твърди се противоречие с материалния закон, което обаче не съставлява основание по чл.280 ал.1 т.1-3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. И точно поради това, неоснователно се явява и искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности. В случая не е налице хипотезата на чл. 628 ГПК, тъй като не се касае за искане за тълкуване и прилагане на разпоредби на общностното право, а на националното законодателство. Съдът на Европейските общности /Съд на ЕО/ се сезира с преюдициално запитване от юрисдикцията на държава-членка на Европейския съюз съгласно чл. 234 от Договора за създаване на Европейската общност когато се поставя въпрос от общностното право и когато се прецени, че преюдициалното заключение по него е необходимо за да се постанови съдебен акт. Това заключение при решаване на делото помага на съда да изгради вътрешното си убеждение и вече прието се ползва със задължителна сила./ в този смисъл Решение № 458 от 27.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 219/2008 г., IV г. о., ГК/.
Разглеждания случай не е такъв. Приложимо законодателство в случая е българското, а обжалваното определение е съобразено изцяло с постоянната практика на ВКС, включително и с представеното от жалбоподателя определение.Посочените от жалблоподателя на от ТР № 1/2000 г на ОСГК на ВКС т.4 и ТР № 2/2.7.2004 г на ОСГК на ВКС т.3 нямат отношение към поставения от него процесуален въпрос.
Следователно не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т. 2 от ГПК тъй като не са налице твърдените от жалбоподателя противоречия.
В. от горните мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 9.4.2012 г, постановено по гр.дело № 282/2012 г на Софийски окръжен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено определение № 319 от 26.3.2012 г по гр.дело № 1216/2011 г на Самоковски районен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.