4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№635
София01.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2488/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК [ЕИК], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 16 от 28.02.2013 г. по възз.т.д. № 1069/2012 г. на Окръжен съд – Перник, с което е потвърдено решение № 82 от 04.10.2012 г. по т.д. № 10130/2011 г. на Районен съд – Перник в обжалваната част, с която е уважен предявения от [фирма] иск по чл.422, във вр. с чл.415 ГПК като е признато за установено, че ответникът дължи сумата 15 654.86 лв. – неизплатени суми за встъпителни вноски, премия за реклама, фиксиран бонус, куриерски услуги, глоби и върнати на продавача стоки/ретур/ по договори за доставка от 10.05.2005 г. и анекс за търговски условия от 24.08.2009 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и разноски в размер на 1034 лв., за които е издадена заповед № 4285 от 02.09.2011 г. по ч.гр.д. № 5442/2011 г. на РС – Перник.
В жалбата се поддържат касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, като се твърди, че въззивният съд не е съдействал на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна, не е посочил обстоятелствата, от които произтичат претендираните права, не е отделил спорното от безспорното и не е разпределил тежестта на доказване. Поддържа се, че мотивите на решението са неверни и непълни, а становището на съда за приложимост на чл.301 ТЗ е необосновано и незаконосъобразно. По съображения в жалбата се иска отмяна на атакувания съдебен акт, с произтичащите правни последици.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по следните обуславящи изхода на делото правни въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви съгласно разпоредбата на чл.236, ал.2 ГПК, във вр. с чл.273 ГПК като решаващ по същество или на проверяващ съд и какъв израз в съдържанието им ще намери проведеният контрол по отношение на първоинстанционното решение и 2. Допустимо и законосъобразно ли е решението, постановено при нарушение на разпоредбите на чл.145 и чл.146 ГПК и какво следва да бъде съдържанието на доклада по чл.146, ал.1 ГПК.
По отношение на първия въпрос се поддържа допълнителното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на ТР №1/04.01.2001 г., и алтернативно по т.3, която се поддържа и по втория процесуалноправен въпрос.
Ответникът по касация, чрез процесуалания си представител, оспорва искането за допускане на обжалването, а по същество счита въззивното решение за правилно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за доказано, че претендираните суми, за които е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, произтичат от договори за доставка на стоки от 2005 г. и 2009 г. и поемане на задълженията на [фирма] от страна на ответното дружество/сега касатор/, след прихващане на насрещни задължения на страните до размера на по-малкото от тях. Решаващият състав е възприел изцяло неоспорената в процеса съдебно-счетоводна експертиза, според която фактурите, от които произтича вземането на кредитора са включени в дневниците за покупки и продажби на двете страни, както и в справки-декларации по ЗДДС. За неоснователно е счетено възражението на въззивника/сега касатор/ за нищожност на анекса към втория договор, тъй като той е подписан от тогавашния управител на дружеството – Д. Д., а от друга страна е приложима и законовата презумпция на чл.301 ТЗ, за което са изложени подробни правни изводи.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси не могат да обосноват приложното поле на касационно обжалване. Съгласно задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да отговарят на законодателно въведеното в чл.280, ал.1 ГПК основно изискване за достъп до касация, разрешените от въззивната инстанция правни въпроси следва да са от значение за формиране решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение. В случая, както е видно от мотивите към обжалвания съдебен акт, въззивният съд е преценил релевантните към спора факти и събраните в производството пред първата инстанция доказателства, обсъдил е поддържаните във въззивната жалба и в писмената защита доводи. С оглед на самостоятелните фактически и правни изводи, направени от съдебния състав на Окръжен съд – Перник, е констатирано пълно съвпадение с изводите на първата инстанция по спорното материално право, като е потвърдено първоинстанционното решение. Предвид съобразителната част на атакуванато решение, липсват данни, от които да се изведе извод за отклонение от задължителна за съдилищата съдебна практика – т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Това обуславя недоказаност на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Като неоснователно следва да се прецени искането за допускане на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по посочените два процесуалноправни въпроси, тъй като то е обосновано с твърдения на касатора за незаконосъобразност, които не може да се преценяват в производството по селектиране на жалбите. Независимо от недоказаността на общата предпоставка за достъп до касация, е необходимо да се отрази, че не е налице нужда от тълкуване на ясните и конкретни процесуални норми, относими към съдържанието на доклада по делото и съдържанието на мотивите към решението.
При този изход на делото касаторът дължи на ответника по касация разноски в размер на 360 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 16 от 28.02.2013 г. по възз.т.д. № 1069/2012 г. на Окръжен съд – Перник.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК [ЕИК] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК] сумата 360/триста и шестдесет/ лева – разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: