О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 635
ГР. София, 19.06.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 9.06.2009 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №695/09 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на М. Ц. срещу въззивното решение на Софийски градски съд /СГС/ по гр.д. №1770/08 г., с което са отхвърлени исковете му срещу „ДЗИ Общо застраховане” АД по чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторът се позовава на т.2 и 3 /същественият по делото материалноправен въпрос за характера на допълнителното споразумение: дали изменя първоначалния договор или се сключва наред с него за вътрешно съвместителство на осн. чл.259 от КТ, се разрешава противоречиво от съдилищата; въпросът не е често срещан и разработен в съд. практика, което определя значението му за точното прилагане на закона и развитието на правото/.
За да отхвърли предявените искове, въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца от длъжността „директор на дирекция транспорт”, която заемал въз основа на споразумение към трудов договор от 5.02.07 г. до завръщане на титуляра / чл.68, ал.1,т.3 от КТ/, извършено на осн. чл.325, т.5 от КТ, съгл. уведомление на работодателя от 11.07.07 г. е законно. Безспорно е, че ищецът е назначен на длъжността на мястото на отсъстващия титуляр Е. П. до завръщането му, с което се прекратява тр. договор със заместващия.
Същественият по делото материалноправен въпрос за характера на споразумението от 5.02.07 г. е разрешен от СГС в съответствие с данните по делото, закона и практиката по прилагането му. Със споразумението по реда на чл.119 от КТ се изменя трудовият договор с ищеца, скл. на 7.10.02 г. за длъжността „завеждащ служба автотранспорт”, като се променят тя – на „директор”, срокът на договора – по чл.68, ал.1,т.3 от КТ, до завръщане на титуляра Евг. Петков и тр. възнаграждение – от 350 на 600 лв. В споразумението не е посочено, че се сключва при вътрешно заместване по чл.259 от КТ – напротив съдържанието му сочи, че променя съществени елементи в съществуващото до сключването му тр. правоотношение на страните, което така изменено остава единствено действащото между тях.
С това фактическата обстановка по настоящото дело се различава от тази, при която е постановено Р№2126/02 г. на ВКС – там на ищцата с допълнително споразумение на осн. чл.259 от КТ е възложено да изпълнява по вътрешно съвместителство длъжността на отсъстващ служител. На основание субсидиарно приложимия за тр. договори чл.20 от ЗЗД, при тълкуване на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки се тълкуват във връзка едни с други и всяка се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, обичаите в практиката и добросъвестността. В случая няма данни страните да са се съгласили за вътрешно заместване по реда на чл.259, ал.3 от КТ. Допълнителното споразумение от 5.02.07 г. изменя съществени елементи от трудовото им правоотношение, посочени по –горе, а не създава паралелно второ – за заместване по чл.259 от КТ. След сключването му, отношенията между тях се уреждат съобразно изменението. Констатираното уволнително основание по чл.325, т.5 от КТ съответства на преуреденото с допълнителното споразумение трудово правоотношение на страните и затова исковете по чл.344, ал.1,т.1 от КТ – за отмяна на уволнението с последиците по чл.344, ал.1,т.2 и 3 от КТ са неоснователни. Поради горното не е налице основанието по чл.280, ал.1,т.2 от КТ, което се обосновава от различното разрешаване на аналогични от фактическа и правна страна спорове.
Същественият материалноправен въпрос за характера и последиците на споразумението между страните от 5.02.07 г. не разкрива епизодичност или сложност, извън обичайната при разкриване действителната воля на договарящите страни, без ограничения в доказателствените средства. Разпоредбите и на чл.119 , и на чл.259 от КТ не са нови и за продължителния период на действието им, смисълът, целта и прилагането им, които ги характеризират и разграничават, са разработени подробно, вкл. в съдебната практиката по КТ, поради което не е налице и основанието по чл.280, ал.1,т.3 от КТ.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. №1770/09 г. от 5.02.09 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: