О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 635
София, 29.06. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 860/2009 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ответника по исковата молба – Н. м. у. “Л” – град С., против въззивно решение от 22.12.2008 г. по гр.д. №998/2008 г. по описа на Софийския градски съд, в.к., ІІ – В състав.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е изложен съществен материалноправен въпрос, а именно: “Следва ли съдът да преценява дали извършеното от работника или служителя дисциплинарно нарушение е такова и дали е съответства на наложеното наказание, или право на подобна преценка има само работодателят, изхождайки от степента на нарушението, трудовата дисциплина, предишни дисциплинарни нарушения и др.?”
Като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 КТ. Приложено е решение №281/13-12-1994 г. по гр.д. №1237/1993 г. на ВС, ІІ г.о.
Ответникът по касация – С. Г. П., посредством процесуалния си представител – адв. С, е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че е налице въззивно решение. Жалбата е подадена и в законния срок. Твърдяният от касационния жалбоподател материалноправен въпрос е съществен. Същият обаче не е разрешен от въззивната инстанция в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Изводите на СГС съответстват изцяло на утвърдената практика на върховната съдебна инстанция.
Работодателят е длъжен да извърши преценка на конкретно извършеното нарушение на трудовата дисциплина съобразно критериите по чл. 189, ал. 1 КТ. Това е така, защото само за конкретно дисциплинарно нарушение може да се наложи съответстващо му по вид и тежест дисциплинарно наказание. В съдебната практика изложеното разбиране има особено важен практически аспект. Преценката, извършена от работодателя относно извършеното дисциплинарно нарушение, във всеки отделен случай подлежи на съдебен контрол. Това е така, защото преценката на конкретното дисциплинарно нарушение, извършена съобразно критериите на чл. 189, ал. 1 КТ, съставлява част от приложението на закона. Тази преценка за законосъобразност на взетото от работодателя решение, материализирано в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, съставлява предмет на търсената и дължима съдебна защита. Поради това във всички случаи на оспорено пред съда дисциплинарно наказание съдът е длъжен да извърши преценка за съответствието между извършеното дисциплинарно нарушение и наложеното дисциплинарно наказание съобразно определените в закона критерии /чл. 189, ал. 1 КТ/.
Представеното с изложението решение №281/12.12.1994 г. по гр.д. №1237/1993 г. на ВС, ІІІ г.о., е изолирано и изводите му не са утвърдени в практиката на ВКС. Обжалваното решение е в пълно съответствие с актуалната съдебна практика на ВКС.
Поради това касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответницата по касация деловодни разноски в размер на 250 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 23.12.2008 г. по гр.д. №998/2008 г. по описа на Софийския градски съд, в.к. ІІ – В състав, по касационна жалба, вх. №6925/18.02.2009 г., подадена от ответника по исковата молба Н. м. у. – “Л” – град С., ул.”О” №17.
ОСЪЖДА Н. м. у. “Л” – град С., ул.”О” №17, да заплати на С. Г. П., ЕГН – 6809136301, от град С. ул.”Т” №14, деловодни разноски в размер на 250/двеста и петдесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: