3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 636
гр.София, 22.05.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1269 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. П. Г. срещу решение от 23.10.2012 г., постановено по в. гр. д. № 276 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Монтана, граждански състав, с което е потвърдено решение от 07.08.2012 г. по гр. д. № 219 по описа за 2012 г. на Районен съд-Монтана за отхвърляне на предявените от С. П. Г. против [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на уволнението и, извършено със заповед № 52 от 27.02.2012 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на 3 600 лв. обезщетение за оставането на ищцата без работа в резултат от незаконното уволнение за времето от 27.02.2012 г. до 27.08.2012 г.
Касаторът С. П. Г. твърди, че решението на Окръжен съд-Монтана е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи т.1 на ал.1 на чл.280 от ГПК-противоречие на обжалваното решение с Тълкувателно решение № 3 от 2011 г. според което преценката на работодателя по чл.329 от КТ подлежи на съдебен контрол.
Ответникът по жалбата [фирма] не взема становище по нея.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът С. Г. е работила в [фирма] като машинен оператор
на пералня, изкърпвач и е била уволнена поради съкращение в щата. В исковата молба тя е посочила, че пералнята съществува, поради което не е налице реално съкращение в щата, а не знае дали е извършен подбор. Ето защо е поискала уволнението и да бъде отменено като незаконосъобразно, да бъде възстановена на предшната длъжност и да и бъде изплатено обезщетение за оставането без работа в размер на 3 600 лв. В отговора на исковата молба работодателят е заявил, че е била съкратена единствена щатна бройка, поради което не е извършван подбор. От приетите по делото основна и допълнителна съдебно-икономическа експертиза е било установено, че с щатното разписание в сила от 1.1.2012 г. длъжността «машинен оператор пералня, изкърпвач», която е единствена по действащото преди това разписание, е била заличена. Функциите на длъжността са били разпределени между двете чистачки в предприятието. По делото липсват факти, установяващи, че работодателят е извършил подбор. Касаторът се позовава единствено на текстовото посочване на разпоредбата на чл.329 от КТ в уволнителната заповед. Този запис на текста на нормата в заповедта може да се дължи на най-различни причини и не доказва, че работодателят действително е пристъпил към подбор. При тази фактическа обстановка съдилищата са достигнали до извода, че е била съкратена единствена щатна бройка, поради което не е било необходимо извършване на подбор и уволнението е било законосъобразно. Ето защо исковете са били отхвърлени като неоснователни. Този извод на съдилищата не противоречи, а съответства на Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГК. Извършено е било съкращение в щата на длъжността «машинен оператор пералня, изкърпвач», като функциите на тази длъжност са били разпределени между двете чистачки в предприятието. Работодателят не е извършвал подбор, а направо е уволнил лицето, което е заемало тази единствена длъжност. В този случай съобразно мотивите на Тълкувателното решение подборът не е задължение на работодателя, а негово право, което той може да не упражни. Само ако правото на подбор бъде упражнено, работникът или служителят може да оспори уволнението на основание неспазване на критериите за подбор. Ако обаче работодателят не се възползва от това свое право и уволни работника или служителя, чиято единствена длъжност се съкращава, уволнението е законосъобразно. По този начин е разрешил спора въззивният съд в обжалваното решение, поради което не е налице посоченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване. Ето защо касационно обжалване на решението на Окръжен съд-Монтана не следва да бъде допускано.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 23.10.2012 г., постановено по в. гр. д. № 276 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Монтана, граждански състав, с което е потвърдено решение от 07.08.2012 г. по гр. д. № 219 по описа за 2012 г. на Районен съд-Монтана за отхвърляне на предявените от С. П. Г. против [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на уволнението и, извършено със заповед № 52 от 27.02.2012 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на 3 600 лв. обезщетение за оставането на ищцата без работа в резултат от незаконното уволнение за времето от 27.02.2012 г. до 27.08.2012 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: