О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 636
София, 21.11.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 2975/2017 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 5070 от 25.08.2017 г., подадена от „Обединена българска банка” АД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния й пълномощник, срещу решение № 175 от 31.07.2017 г. в частта, имаща характер на определение, за оставяне без уважение частната жалба на банката срещу постановено по реда на чл.248 ГПК определение № 11 от 05.01.2017 г. по т.д. № 31/2016 г. на Окръжен съд – Добрич, с което е отказано присъждане на пълния претендиран размер на договорен и заплатен адвокатски хонорар – за разликата над редуцирания с първоинстанционното решение размер от 50 000 лв. до 234 699.60 лв., с ДДС.
Частният касатор поддържа доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, поради необосновано прилагане на предвидената в чл.78, ал.5 ГПК възможност за намаляване на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение. Твърди, че делото е с фактическа и правна сложност; негов предмет са обективно и субективно съединени искове, по които банката е ответник, подписала нотариалните актове за договорни ипотеки в качеството си на довереник на облигационерите, като едната ипотека обезпечава вземане по облигационен заем в размер на 5 000 000 евро, а другата – за 2 000 000 лева. По съображения в жалбата, се претендира отмяна на атакуваното определение и уважаване на молбата по чл.248 ГПК.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК /в редакция преди ЗИД на ГПК – ДВ бр.86/20176 г./, по следните въпроси: 1. При намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, когато не е налице прекомерност, по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът може ли да намали възнаграждението до размер, предвиден в Наредба № 1/2004 г. и 2. Налице ли е прекомерност, когато делото е с правна и фактическа сложност, на договорено и платено адвокатско възнаграждение, при иск за обявяване на нищожност на договорна ипотека, обезпечаваща вземане със значителен материален интерес, изчислено върху този материален интерес. Твърди се противоречие с ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и с решение по гр.д. № 1852/2009 г. на ВКС, ІV г.о.
Ответникът по частната касационна жалба – „Джи Си България 2011” ЕООД не е изразил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт, при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок.
За да постанови атакуваното определение, с което е потвърдено определението на първата инстанция за отхвърляне искането на „ОББ” АД за допълнително присъждане на разноски за първоинстанционното производство – за разликата над редуцираните, по реда на чл.78, ал.5 ГПК, 50 000 лв. до пълния размер на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 234 699.60 лв., въззивният съдебен състав е преценил, че при определяне размера на адвокатското възнаграждение, при възражение за прекомерност, следва да се изхожда от данъчната оценка на имотите, послужили за обезпечение, при иск за прогласяване нищожност на ипотека, а не от размера на обезпечения дълг. Прието е, че съгласно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер в случая е 21 020.89 лв., без ДДС. Предвид фактическата и правна сложност на делото е изведен извод, че за сумата над 50 000 лв., за която е ангажирана отговорността на ищеца за направени от банката разноски за адвокатско възнаграждение, размерът на адвокатското възнаграждение е прекомерен. По тези съображения, АС-Варна е потвърдил първоинстанционното определение за отхвърляне на депозираната от банката молба по чл.248 ГПК.
С оглед решаващата правна воля на въззивната инстанция, формулираните от частния касатор въпроси не отговарят на изискванията на основния селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Според задължителните за съдилищата постановки в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос следва да е от значение за изхода по делото, за формиране решаващата воля на съда. В тълкувателното решение е акцентирано и върху липсата на тъждество между основанията за допускане на касационно обжалване и основанията за касиране.
Първият поставен въпрос е обвързан от твърдението на банката за липса на прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение за първата инстанция, което не е възприето от въззивния съд. Затова и произнасянето по този въпрос предпоставя извършване на преценка за правилност на въззивното определение, която е недопустима в стадия по чл.288 ГПК.
Формулираният втори въпрос е фактологически обусловен, а от друга страна, при поставянето му не са съобразени указанията, дадени в цитирания по-горе акт на нормативно тълкуване. Въпросът е изведен от подържани, както в хода на инстанционното разглеждане на молбата по чл.248 ГПК, така и в настоящото производство, доводи. Всъщност, частният касатор изразява несъгласие с изразеното от АС-Варна становище, че адвокатският хонорар е прекомерен, предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, което обаче не би могло да послужи и като основание за достъп до касация.
Поради недоказаност на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, не следва да се преценява доколко е налице поддържаното допълнително основание по т.1 на чл.280, ал.1 и евентуалното основание по т.3, което е и бланкетно посочено.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 175 от 31.07.2017 г. по в.т.д. № 160/2017 г. на Апелативен съд – Варна в частта, имаща характер на определение, за оставяне без уважение частната жалба на „ОББ” АД срещу постановено по реда на чл.248 ГПК определение № 11 от 05.01.2017 г. по т.д. № 31/2016 г. на Окръжен съд – Добрич.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: