О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 636
София,09.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1293/2018 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№6827/08.11.2016 г., подадена от адвокат И. А. – процесуален представител на ответника по исковата молба С. П. С. от [населено място], област Д., против въззивно решение №107/04.10.2016 г. по т.д.№134/2016 г. по описа на Добричкия окръжен съд, т.о.
С обжалваното решение въззивния съд е потвърдил решение №45/21.4.2016 г. по гр.д.№303/2015 г. по описа на Районен съд – Генерал Тошево, с което е признато за установено на основание чл. 124, ал.1 ГПК за установено в отношенията между [фирма], [населено място], [община], като арендатор и С. П. С. от [населено място], като арендодател, че между тях в посочените им качества съществува валидно и непрекратено арендно правоотношение, възникнало по повод на Договор за аренда на земеделска земя от 29.4.2011 година, вписан в СВ Г. Т. под акт №98, том IV, вх. рег. № 1967/06.6.2011 год. за находящ се в землището на [населено място], [община], представляващ нива с площ от 100 декара, имот № 043007 по КВС на [населено място], [община], сключен за срок от 7 стопански години, начиная от стопанската 2010/ 2011 година до стопанската 2016/ 2017 година. Със същото решение е отменено на основание чл.88 от ЗКИР във вр. с чл. 537, ал. 2, изр. последно от ГПК вписването на едностранно прекратяване на договор за аренда въз основа на уведомление- молба с нотариално удостоверяване на подписа, вписано в СВ Г. Т. под акт №208, том VI, вх. рег. №3108/ 07.9.2015 год., от С. П. С. от [населено място], извършено от Служба по вписванията, [населено място] по Договор за аренда от 29.4.2011 год., вписан в СВ Г. Т. под акт № 98, том IV, вх. рег. №1967/06.6.2011 год. по отношение на площ от 100 дка, имот № 043007 по КВС на [населено място], [община], поради несъществуване на вписаното обстоятелство.
К. жалбоподател твърди, че касационното обжалване е допустимо, като излага съображенията си в касационната жалба и представя изложение по смисъла на чл.294, ал.3, т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] – [населено място], [община], област Д., оспорва в отговора си допустимостта на касационната жалба с оглед правната норма на чл.280, ал.3, т.1, хипотеза втора ГПК, като излага съображения и по същество на спора. Претендира разноски за касационното производство.
Ответникът по касация П. К. П. е депозирал отговор, с който се присъединява към мотивите на касационния жалбоподател.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и отговорите на ответниците по касация намира, че касационната жалба е процесуално недопустима, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1, хипотеза втора ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 20000 лева за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че касационното обжалване е недопустимо с оглед разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1, хипотеза втора ГПК, както и трайната практика на та Върховния касационен съд относно понятието „търговско дело” по смисъла цитираната правна норма. „Търговско дело” е понятие по – широко от „търговски спор” по смисъла на чл.365 на ГПК и от дело, по което се търси изпълнение на задължение по търговска сделка. Понятието търговско дело по смисъла на чл.280, ал.3, т.1, хипотеза втора ГПК не се отъждествява с „търговски спор” по смисъла на глава X. от ГПК, което е видно не само от различната терминология, използвана от законодателя, но и от обстоятелството, че на основание чл.104, ал.1 т.4 ГПК и чл.365, ал.1 ГПК, търговски дела с цена на иска до 25 000 лева включително се разглеждат като първа инстанция от районния съд не по реда на търговските спорове, а по общия исков ред, с оглед приложимостта на разпоредбите на глава X. ГПК единствено по отношение на дела, разглеждани от окръжен съд. Фактът, че търговските дела, родово подсъдни на районен съд, не са дела, разглеждане по реда на търговски спорове по смисъла на глава X. ГПК, категорично сочи за липсата на идентичност между понятията „търговско дело” и „търговски спор”. Да се приеме за вярно твърдението, че само търговските спорове са търговски дела, означава да се приеме, че на касационен контрол подлежат всички актове, постановени по търговски дела, тъй като споровете по глава X. ГПК са винаги с цена на иска /над 20000 лева/ по-голяма от предвидената в чл.280, ал.3, т.1 хипотеза втора ГПК цена на иска Подобно тълкуване обезсмисля разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 хипотеза трета ГПК по отношение на търговските дела и я изпразва от съдържание. Ето защо, неоснователен е доводът на касационния жалбоподател, че делото е гражданско, а не търговско, тъй като искът е разгледан по общия исков ред за разглеждане на граждански спорове, а не по реда на особеното исково производство по търговски спорове. Процесуалният ред, по който се разглежда материалноправния спор /общ или по реда на особеното производство по търговски спорове/ не е установен от закона критерий за деление на делата на граждански и търговски.
В настоящия случай предмет на делото са права, които произтичат от аренден договор и с оглед разпоредбата на чл.286, ал.1 ТЗ сделката е търговска независимо от вида на лицата, което са ги сключили, а съгласно разпоредбата на чл.287 ТЗ, разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни, когато за едната от тях сделката е търговска.
Поради това въззивното решение е постановено по търговско дело е постановено по търговско дело, при цена на иска от 8000 лева, поради което то не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 хипотеза втора ГПК. Не са налице и изключенията, визирани в посочената правна норма.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация [фирма] – [населено място], [община], област Д., деловодни разноски за настоящото производство в размер на 800 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.286, ал.1, т.3 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, вх. №6827/08.11.2016 г., подадена от адвокат И. А. – процесуален представител на ответника по исковата молба С. П. С. от [населено място], област Д., против въззивно решение №107/04.10.2016 г. по т.д.№134/2016 г. по описа на Добричкия окръжен съд, т.о.
ОСЪЖДА С. П. С., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], област Д., [улица], да заплати на [фирма] – [населено място], [община], област Д., деловодни разноски в размер на 800/осемстотин/ лева.
Определението може да се обжалва в седмичен срок от получаване на съобщението от страните, ведно с настоящото определение, пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, ГК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: