5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 637
С., 30.05.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1482 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 107 от 04.07.2011 година по гр.д. № 250/2011 година на Варненски апелативен съд е потвърдено решение № 269 от 14.03.2011 г. по гр.д. № 2610/2009 г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 227, ал.1, б. „в” ЗЗД, предявен от Р. Й. Р. против Е. Г. Б., двете от [населено място] за отмяна на дарение до размер на ? ид. част от дарения по нот. акт № 131 от 1990 г. недвижим имот. В решението е прието за установено, че през 1990 г. ищцата и съпругът и Г. Р. са дарили на ответницата ? ид. част от собствения си недвижим имот, съставляващ жилище, находящо се в [населено място], ул. „Д-р Б.” № 107. Прехвърлителят Г. Р. е починал през 2004 година. До месец юли 2009 г. ищцата е обитавала жилището на ул. „Д-р Б.” № 107; през юли 2009 г. е претърпяла исхемичен мозъчен инсулт, след което се е преместила да живее в дома на своя син и с писмена покана от 24.09.2009 г. е поканила ответницата, нейна дъщеря, да и заплаща по 350 лева месечно издръжка, необходима за задоволяване на нуждите и. На 08.10.2009 г. ответницата е отговорила, че е готова да за плаща по 80 лева месечна издръжка, канейки ищцата да се завърне в жилището и, където би имала възможност отново да се грижи за нея. Изпратила е с пощенски запис сумата 960 лева – авансова издръжка за година напред, която ищцата е отказала да получи. Към този момент нуждите на ищцата са били в размер на 283 лева месечно, а получавания доход лична и инвалидна пенсия в размер на 310,74 лева. При така установените факти, въззивният съд е приел, че дарителката не се е нуждала от издръжка, поради което е отхвърлил като неоснователен предявеният иск за отмяна на извършеното в полза на ответницата дарение. Съдът е приел, че настаняването на ищцата в дом за стари хора през лятото на 2010 година, т.е. в хода на производството по делото, не следва да бъде обсъждано, тъй като касае факти извън процесния период, обхващащ времето от 24.09.2009 г. до предявяване на иска на 18.12.2009 г.
Касационна жалба против решението на Варненски апелативен е постъпила от Р. Й. Р.. Поддържа се, че решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т. 1, т.2 и т.3 ГПК. Изложени са доводи, че въпросите длъжен ли е съдът да обсъди всички относими към спорното право доказателства и да изложи мотиви във връзка с преценката им, са разрешени в противоречие с ППВС № 1 от 1953 г. ; решение № 752 от 18.11.1988 г.- по гр.д. № 637/1988 г. на ІІІ г.о. ВС РБ; решение № 707 от 17.03.1977 г. по гр.д. № 341/1976 г. на ІІ г.о. ВС РБ и решение № 79 от 24.02.2009 г. по гр.д. № 3604/2007 г. на ІV г.о. ВКС. Поддържа се, че въпросът следва ли съдът да извърши преценка какви са необходимите средства за нуждите на дарителя, отчитайки всички разходи за месечната му издръжка съобразно конкретните му нужди е разрешен в противоречие с изводите, формирани в решение № 238 от 20.03.2009 г. по гр.д. № 6464/2007 г. на І г.о. ВКС; че въпросът следва ли да се отчитат и настъпилите след подаване на исковата молба факти, имащи отношение към нуждата от издръжка на дарителя е разрешен в противоречие с решение 238 от 20.03.2009 г. по гр.д. № 6464/2007 г. на І г.о. ВКС; решение № 476 от 26.05.2009 г. по гр.д. № 6002/2007 г. ІV г.о. ВКС и решение № 222 от 10.07.2000 г. по гр.д. № 1349/1999 г. на ІІ г.о. ВКС. Поддържа се, че въпросът относно възможностите на надарения да предоставя исканата му издръжка е разрешен в противоречие с утвърдената практика на Върховния касационен съд. Изложени са и доводи за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: съставлява ли изпълнение на задължението за даване на издръжка изпращането на суми за определен период от време в размер по-нисък от поискания; когато дарителят не е получил изпратената с пощенски запис издръжка следва ли поведението му да се квалифицира като отказ да я получи и съставлява ли непризнателност – основание за отмяна на дарението по чл. 227, ал.1, б. „в” ЗЗД поведение на дарения, с което е лишил дарителя от жилище, без да му предостави парични средства за осигуряване на друго жилище и притежаването на ид.част от имот има ли отношение към необходимия размер за издръжката на дарителя, когато този имот не представлява източник на доходи.
Ответницата по касационната жалба Е. Г. Б. счита, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Варненски апелативен съд не са налице.
Въпросите длъжен ли е съдът да обсъди всички относими към спорното право доказателства и да изложи мотиви във връзка с преценката им не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Въззивният съд е изложил мотиви кои факти приема за доказани и въз основа на кои доказателства – изложил е мотиви относно обстоятелствата нуждаела ли се е дарителката от издръжка извън собствените и доходи; изложил е и мотиви въз основа на кои доказателства е формирал изводите си, че дарителката е разполагала с достатъчно средства за покриване на нуждите и, което предпоставя неоснователност на претенцията за отмяна на дарението на основание чл. 227, ал.1, б. „в” ЗЗД.
Не е налице и твърдяното противоречие със съдебната практика по въпроса следва ли съдът да извърши преценка какви са необходимите средства за нуждите на дарителя, отчитайки всички разходи за месечната му издръжка съобразно конкретните му нужди. Съдът е съобразил доказателствата за личния доход на ищцата; доказателствата, че не се е нуждаела от средства за жилище, каквото и е било предоставено от ответницата; което жилище тя е напуснала и е отказала да ползва въпреки отправената и покана за това и доказателствата за необходимите и средства предвид здравословното и състояние. В съответствие с формираните изводи в решение № 79 от 24.02.2009 г. по гр.д. № 3604/2007 г. на ІV г.о. ВКС и решение № 238 от 20.03.2009 г. по гр.д. № 6464/2007 г. на І г.о. ВКС, въззивният съд е съобразил не средностатистическите данни за месечна издръжка в процесния период, а данните за необходимите на ищцата разходи, в т.ч. разходи за медикаменти, съобразно обясненията на експерт икономист, както и заключение на съдебно-медицинска експертиза за здравословното състояние на ищцата и обясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание на 03.12.2010 г., съгласно които заболяванията на дарителката не налагат разходи за постоянен придружител.
Не е налице противоречие със съдебната практика и по въпроса следва ли да се отчитат и настъпилите след подаване на исковата молба факти, имащи отношение към нуждата от издръжка на дарителя. Въззивното решение е съобразено със задължителната практика на Върховния касационен съд, обективирана в решение № 526 от 3.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 681/2010 г., IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, съгласно което предявеният иск се индивидуализира с фактите и обстоятелствата, посочени в основанието на исковата молба и съдържанието на спорното право, посочено в петитума на исковата молба. Други факти ищецът може да включи в предмета на доказване като предприеме изменение на иска по основание – чл. 214 ГПК. В приложното поле на чл. 235, ал.3 ГПК попадат само новонастъпилите факти, които са от значение за спорното право такова, каквото е индивидуализирано в основанието и петитума на предявения иск, като това не могат да бъдат факти, които са основание на нов иск. В съответствие с така установената практика, въззивният съд е приел, че настаняването на ищцата в хоспис и нуждата от средства за издръжка в хосписа съставляват нови факти, настъпили в хода на процеса, без да е поискано и допуснато изменение на основанието на иска по реда на чл. 214 ГПК, поради което не следва да бъдат съобразени при постановяване на решението.
Въпросът относно възможностите на надарения да предоставя исканата му издръжка не е обуславящ изхода на делото. Този въпрос подлежи на обсъждане само при доказана нужда на дарителя от издръжка. Въззивният съд е приел, че такава нужда не е установена, поради което не е изследвал възможностите на надарения да предоставя исканата му издръжка, предвид което приложените решения на Върховния касационен съд относно повдигнатия въпрос са неотносими към обжалваното въззивно решение. Независимо от изложеното, соченото противоречие в практиката по въпроса за правното значение на материалните възможности на надарения да предоставя исканата издръжка е преодоляно в решение № 526 от 3.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 681/2010 г., IV г. о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК за уеднаквяване практиката на съдилищата, съгласно което не е проява на непризнателност непредоставянето на издръжка, ако надареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон в по-лошо положение от това на дарителя.
Не са относим към изхода на делото и въпросът съставлява ли изпращането на суми за определен период от време в размер по-нисък от поискания изпълнение на задължението за даване на издръжка – въззивният съд е изброил доказателствата, сочещи за предоставена от ответницата издръжка, без да обсъжда дали сумата е била достатъчна предвид формирания извод, че дарителката е разполагала с достатъчен доход да задоволява нуждите си и без изпратената и по пощата издръжка от ответницата. В този смисъл не е обуславящ и въпросът следва ли неполучената от дарения по пощата издръжка да се квалифицира като отказ да я получи. Не е обуславящ и въпросът съставлява ли непризнателност – основание за отмяна на дарението по чл. 227, ал.1, б. „в” ЗЗД поведение на дарения, с което е лишил дарителя от жилище, без да му предостави парични средства за осигуряване на друго жилище – след анализ на писмените доказателства и показанията на разпитаните по делото свидетели съдът е приел, че дарителката е напуснала по своя воля жилището, в което ответницата се е грижела за нея и е отказала да се върне в това жилище, въпреки отправената и покана за това.
Не е обуславящ изхода на делото и въпросът има ли отношение към необходимия размер за издръжката на дарителя притежаван от него недвижим имот, когато този имот не представлява източник на доходи. Изводът, че дарителката разполага с достатъчно средства за издръжка, съдът е формирал след съпоставяне на доказателствата за необходимите средства за издръжка на дарителката в процесния период и за размера на личната и пенсия и, без да прибавя към доходите и възможността да реализира средства от притежавано недвижимо имущество.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 107 от 04.07.2011 година по гр.д. № 250/2011 година на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: