3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 637
С. 25.05.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 17 май две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 134/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена от пълномощника адв. Д. Д., срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд, № 119 от 27.10.2010г. по в.гр.д. № 399/2010., с което е потвърдено решението на Варненския окръжен съд, № 484 от 15.04.2010г. по гр.д. № 1928/2009г., с което е обявен за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД сключеният между Е. Т. К. в качеството на купувач и [фирма] в качеството на продавач предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, подробно описан в решението.
Ответницата по касация Е. Т. К. от [населено място] в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
В изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване касаторът моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по въпросите дължим ли е от купувача ДДС върху данъци и такси при прехвърляне на собствеността върху недвижим имот, формиран по реда на чл. 26, ал. 3 ЗДДС, и следва ли този ДДС да бъде заплатен на продавача при извършване на прехвърлителната сделка; при неплащане на този данък продавачът има ли право да откаже прехвърлянето на собствеността. Не се сочи на кое от трите основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК да се допусне касационно обжалване, не се сочи и не се представя съдебна практика, нито е обосновано наличието на основанието по т. 3 на посочената разпоредба – въпросът да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По поставения от жалбоподателя въпрос въззивният съд е приел, че уговорената с предварителния договор продажна цена с включен в нея ДДС, съгласно изричната клауза на договора, е заплатена от купувача в предвидените в договора срокове. Не е възприел становището на продавача [фирма], че договорената цена следва да бъде увеличена с размера на ДДС, начислен върху дължимите нотариални такси по сделката тъй като местните данъци и такси се включвали при определяне на данъчната основа съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 3 ЗДДС. Съдът е приел, че страните са уговорили покупната цена с включен в нея ДДС, а плащанията са извършени преди настъпването на данъчното събитие – преди прехвърлянето на собствеността. Дължимият ДДС е бил заплатен от купувача и получен от продавача, а той като данъчно задължено лице дължи внасянето й в бюджета. С това ищцата е изпълнила изцяло облигационното си задължение по предварителния договор към ответника. Разпоредбата на чл. 26, ал. 3 ЗДДС урежда публични задължения, дължими на основание чл. 45 ЗМДТ, който указва, че данъкът е в тежест на купувача на имота. Това обаче не означава, че със стойността на този данък се увеличава покупната цена. Напротив, местните данъци и таксите по вписването се събират от нотариуса по извършената от него услуга, а не представляват част от цената на стоката, предмет на договора. Поради това и той не се дължи на продавача по сделката. При предявен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД дължимите местни данъци и такси съдът присъжда с решението си, но върху тях не се начислява ДДС, защото съдебното решение не представлява облагаема сделка по предоставяне на услуга, както е сделката, сключена пред нотариус. Следователно неплащането на тези суми от ищцата в поза на ответника не представлява неизпълнение на нейно задължение по предварителния договор.
Поставеният въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Действително съгласно чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗДДС в данъчната основа се включват и данъци и такси, когато такива са дължими за доставката, но тези съображения на жалбоподателя са от значение за данъчното облагане и това би могло да бъде съобразено при формирането на цената по сделката. По отношение изправността на купувача е от значение изпълнението на поетите с предварителния договор задължения. Купувачът е изправен при изплащане на договорена продажна цена на имота /в случая с включен в нея ДДС/ в уговорените срокове. Въззивният съд е приложил разпоредбата на чл. 19, ал. 3 ЗЗД според точния й смисъл и съдебна практика като е приел, че дължимият ДДС върху такси не се дължи на продавача отделно от уговорената цена на имота и купувачът не е неизправна страна по договора като е отказал плащането на тази сума.
По изложените съображения ВКС намира, че липсва основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд, № 119 от 27.10.2010г. по в.гр.д. № 399/2010г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: