5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 637
С.,10.10.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 24/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. В. В. от [населено място] срещу решение № V-119 от 11.10.2010 г., постановено по в. гр. д. № 1176/2010 г. на Бургаски окръжен съд. Решението е обжалвано в частта, с която е потвърдено решение № 36 от 29.03.2010 г. по гр. д. № 835/2009 г. на Несебърски районен съд в частта, с която по предявен иск с правно основание чл.422 ГПК е признато за установено, че съществува вземане в полза на В. И. Т. срещу Д. В. В. в размер на 12 000 лв. по запис на заповед от 06.06.2007 г., ведно със законната лихва от 30.04.2009 г. до окончателното плащане, предмет на издадена в производството по ч. гр. д. № 293/2009 г. на Несебърски районен съд заповед № 269/22.05.2009 г. за изпълнение на парично задължение.
Касационната жалба е основана на оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Касаторът поддържа, че въззивният съд е признал за съществуващо установяваното с иска по чл.422 ГПК парично вземане, въпреки липсата на ангажирани от ищеца доказателства за надлежно предявяване на записа на заповед за плащане. Релевира довод, че съдът е нарушил съдопроизводствените правила като не е преценил правилно представените доказателства за наличие на връзка между абстрактната сделка – записът на заповед, и друга каузална сделка – договор за наем, за чието обезпечаване е поето менителничното задължение. Твърди, че поради погасяване на вземанията по договора за наем чрез плащане предявеният от ищеца иск за съществуване на вземането по записа на заповед е следвало да бъде отхвърлен като неоснователен.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК с предвиденото в чл.280, ал.1, т.3 ГПК основание, поддържано по отношение на въпросите : „1. Следва ли съдът винаги да изследва въпроса относно наличието на връзка между каузално и менителнично правоотношение и спазил ли го е Бургаски окръжен съд при постановяване на решението си; 2. Какъв е редът за предявяване и съответно удостоверяване на отказа за предявяване на записа на заповед, издаден без протест и без разноски, съгласно трайно установената съдебна практика и направено ли е това от ищеца по установения ред чрез връчване на нотариална покана по реда на чл.592 ГПК.”.
Ответникът по касация В. И. Т. – руски гражданин с адрес в [населено място], е депозирал писмен отговор по чл.287 ГПК, в който изразява становище за нередовност на касационната жалба, за отсъствие на основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на жалбата. В отговора е заявено и искане за разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Доводите на ответника за нередовност на касационната жалба поради неподписването й от касатора са неоснователни. Жалбата е подадена и подписаната от процесуален представител на страната – касатор, което е достатъчно за надлежното сезиране на касационната инстанция.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният срещу касатора иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 ГПК като е признато за установено съществуването на вземане към последния в полза на ищеца В. Т. за сумата 12 000 лв., произтичащо от издаден на 06.06.2007 г. запис на заповед с падеж 01.07.2007 г., въз основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, след като е приел, че представеният запис на заповед е редовен от външна страна и удостоверява валидното възникване и изискуемостта на вземането, предмет на проведеното заповедно производство. Решаващият съдебен състав е разгледал защитното възражение на ответника – настоящ касатор, че записът на заповед е издаден с цел обезпечаване на парични задължения по договор за наем на недвижим имот в [населено място], сключен на 06.06.2007 г. между съпругата му в качеството на [фирма] и представляваното от ищеца В. Т. [фирма], но е счел същото за недоказано и неоснователно. След задълбочен анализ на събраните доказателства е направен извод за недоказване на връзката между двете правоотношения с оглед различните страни по сделките, различния размер на произтичащите от тях задължения /12 000 лв. по записа на заповед и 1 200 лв. по договора за наем/ и липсата на уговорка в наемния договор за обезпечаване на задълженията на наемателя [фирма] чрез запис на заповед, издаден от трето за наемното правоотношение лице /ответникът Д. В./. Като неоснователно е преценено и възражението на настоящия касатор за неоснователност на иска поради пропуск на ищеца – кредитор да му предяви ценната книга за плащане. Позовавайки се на задължителните указания в Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. на ОСТК на ВКС, въззивният съд е изложил съображения, че доколкото записът на заповед е с падеж на определен ден, вземането по него е станало изискуемо с настъпване на падежа на 01.07.2007 г., а непредявяването му за плащане е от значение само за забавата на длъжника и за реализиране на регресната отговорност спрямо джирантите и техните авалисти.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Поставените от касатора въпроси, макар и непрецизно формулирани, се свеждат до предметния обхват и пределите на доказване в производството по иск с правно основание чл.422 ГПК за установяване на вземане, породено от запис на заповед, и до необходимостта от предявяване на записа на заповед за плащане като условие за изискуемост на вземането. Решаващите изводи, с които е мотивирано уважаването на иска по чл.422 ГПК, позволяват въпросите да се квалифицират като обуславящи за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Независимо от осъществяването на въведената в чл.280, ал.1 ГПК обща предпоставка за достъп до касация, искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно поради отсъствие на поддържаната от обжалващата страна допълнителна предпоставка, специфична за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Според разясненията в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е налице тогава, когато разрешеният с обжалваното въззивно решение материалноправен или процесуалноправен въпрос е от такова естество, че касационното му разглеждане ще допринесе за промяна на неправилна съдебна практика, за осъвременяване на съществуваща практика или за създаване на съдебна практика по приложението на неясни, непълни или противоречиви закони. Касационното разглеждане на значимите за конкретното дело правни въпроси по никакъв начин няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като на тези въпроси е даден ясен и категоричен отговор в ненуждаещата се от промяна и осъвременяване задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/28.12.2005 г. на ОСТК на ВКС и в поредица решения, постановени по реда на чл.290 ГПК /обн. ДВ бр.59/2007 г./.
В т.3 от Тълкувателно решение №1/28.12.2005 г. на ОСТК на ВКС е прието, че за да е налице подлежащо на изпълнение вземане по запис на заповед, не е необходимо записът на заповед да е бил предявен за плащане на длъжника. Посоченото разрешение е приложимо към записа на заповед, издаден с падеж на определен ден /чл.486, ал.1, т.4 ТЗ във вр. с чл.537 ТЗ/, в която хипотеза менителничното вземане става изискуемо в деня на падежа, а предявяването на ценната книга за плащане е релевантна за забавата на длъжника и за запазване на правата спрямо джирантите и техните авалисти като регресно отговорни лица. Записът на заповед, от който произтича установяваното с иска по чл.422 ГПК вземане, е издаден с падеж на определен ден, поради което изводът на въззивния съд, че вземането е станало изискуемо на падежа /01.07.2007 г./, без пропускът за предявяване на записа на заповед да рефлектира върху основателността на предявения иск, кореспондира изцяло с разясненията в цитираното тълкувателно решение.
В унисон със създадената по реда на чл.290 ГПК задължителна практика на ВКС /напр. решение № 195 от 30.11.2009 г. по т. д. № 299/2009 г. на ІІ т. о., решение № 103/24.06.2009 г. по т. д. № 717/2008 г. на ІІ т. о., решение № 141/08.03.2010 г. по т. д. № 798/2008 г. на ІІ т. о., решение № 102/25.07.2011 г. по т. д. № 672/2010 г. на ІІ т. о. и др./ е и произнасянето на въззивната инстанция по възражението на касатора за несъществуване на спорното вземане поради погасяване чрез плащане на обезпеченото със записа на заповед вземане на ищеца по договора за наем. Съдът е обсъдил възражението на касатора, че вземането, предмет на защита с иска по чл.422 ГПК, не съществува поради погасяване чрез плащане на друго вземане по договор за наем, за чието обезпечаване той е издаден, но с оглед събраните доказателства е счел за недоказана твърдяната връзка между двете сделки – абстрактната и каузалната. По този начин решаващият съдебен състав на Бургаски апелативен съд е изпълнил задължението си да разреши спора по иска с правно основание чл.422 ГПК като изследва връзката между абстрактното и твърдяното от ответника – длъжник каузално правоотношение, прилагайки правилата за разпределение на доказателствената тежест. Правилността на възприетите в тази насока изводи е относима към касационните основания по чл.281, т.3 ГПК и не може да бъде ревизирана в производството по чл.288 ГПК, което се изчерпва с проверката на поддържаните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК основания за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения решението по в. гр. д. № 1176/2010 г. на Бургаски окръжен съд не следва да се допуска до касационен контрол.
Съобразно изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация направените за настоящото производство разноски в размер на сумата 1 200 лв. – адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 38/06.12.2010 г.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № V-119 от 11.10.2010 г., постановено по в. гр. д. № 1176/2010 г. на Бургаски окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. В. В. с ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], [улица], ет.2, да заплати на В. И. Т. с адрес [населено място],[жк], сумата 1 200 лв. /хиляда и двеста лева/ – деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :