О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 637
София 22.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 799 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от „М. д. за о. заболявания със стационар Б. ”ЕООД,представлявано от управителя Д. ,чрез процесуалния представител-адвокат М. против въззивно решение № І* от 13.01.2009г.по в.гр.д. № 751 по описа за 2008г. на Бургаски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 1* от 4.08.2008г. по гр.д. № 279/2008г. на Районен съд Б. ,с което е признато за незаконно уволнението и е отменена заповед № 468 от 18.12.2007г.на управителя на МДОЗС Б. ,с която на основание чл.188 т.3,във вр. чл.190 ал.1 т.7 и чл.187 т.8 и 10 от КТ е наложено наказание: ”дисциплинарно уволнение”на д-р Г,последната е възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност”Старши ординатор в отделение по хематология и химиотерапия към”М„МДОЗС Б. ” ЕООД е осъден да заплати обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за времето през което е останала без работа поради незаконното уволнение за периода 18.12.2007г.-14.05.2008г. в размер на 2 990лв.,сумата от 133.20лв.,представляваща обезщетение по чл.225 ал.2 от КТ за периода 15.05.2008г.з-17.06.2008г.,сумата от 598лв., представляваща незаконон удържано обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ и е присъдил следващите се лихви и разноски.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Независимо,че в жалбата липсва изрично поставен въпрос по смисъла на чл.280 от ГПК,от изложението и от приложената практика такъв може да бъде изведен и той е свързан с процедурата по чл.193 от КТ. Позовава се на решение № 205 от 8.04.2004г.по гр.д. № 1235/2002г.на ІІІ гр.отд.на ВКС, решение № 2* от 6.01.2006г.по гр.д. № 1633/2003г.на ІІІ гр.отд.на ВКС и на решение № 440 от 4.07.2002г.по гр.д. № 784/2001г.на ІІІ гр.отд.на ВКС.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Въззивният съд е приел,че не е спазена процедурата по чл.193 ал.1 от КТ и по-специално е нарушено законовото изискване работодателят преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя,съответно-да приеме писмените му обяснения. Съдът се е мотивирал с обстоятелството,че представеното писмено обяснение от Г. И. Р. е от 21.12.2007г.и „хронологично то е факт,настъпил три дни” след налагане на наказанието.
В случая-работодателят е поискал с нарочно писмо,получено на 17.12.2008г.- от служителя Г. И. Р. писмени обяснения”във връзка с възникнал инцидент на 11.12.2007г.”,като е определил срок до 9.00часа на 18.12.2007г. Ищцата твърди,че е поискала удължаване на срока за представяне на обясненията,но няма доказателства за удължаването му. Заповедта за дисциплинарно уволнение е от 18.12.07г.
Тезата на касатора е,че за спазване на процедурата по чл.193 от КТ е необходимо и достатъчно единствено-преди налагане на дисциплинарното наказание-работодателят да поиска обяснения на работника или служителя,като е без значение дали последният ще се възползва от правото си да ги даде. В този смисъл е и поставения въпрос. Същият е от значение за изхода на делото. Освен това- е свързан с тълкуване на нормата на чл.193 от КТ,която не регламентира подробна процедура. Налице е хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,тъй като отговорът му ще доведе до отстраняване на противоречива съдебна практика/което се разбира под точно прилагане на закона/ и до отстраняване на неясноти във връзка с горепосочената норма от КТ/което би било от значение за развитие на правото/,поради което въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № І* от 13.01.2009г.по в.гр.д. № 751 по описа за 2008г. на Бургаски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора,че следва да внесат по с/ка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 105/сто и пет / лева, след което ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на ІІІ гр.отд. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.