О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№637
София, 18.06.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 361 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. Д. В. против решение № І* от 8.10.2009 г., постановено по гр.д. № 174 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-Бургас, с което е оставено в сила решение № 95 от 6.06.2008 г. по гр.д. № 190/2005 г. на Районен съд-Поморие за извършване на съдебна делба чрез изнасяне на делбения имот на публична продан.
Ответниците по касационната жалба И. В. Д., К. Д. В., Й. А. К., Е. Н. К., Т. А. К., Н. А. К., Г. Н. А., Д. Г. А., Л. Г. Н. и И. В. Н. не са изразили становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд е постановил решението си по жалбите на И. Д. В., съдържаща доводи за неправилно определяне стойността на делбения имот и на И. В. Д. с твърдения, че е бил нередовно призоваван в производството по извършване на делбата. Първата жалба е приета за неоснователна въз основа на изслушано във въззивното производство експертно заключение, а втората жалба – тъй като И. Д. не е навел конкретни твърдения за порочност на първоинстанционното решение, поради което следва, че дори и да е налице твърдяното процесуално нарушение, то не е съществено и не се е отразило на процесуалните права на страната да представи доказателства, да обжалва съдебния акт и др., а и не са направени възражения или искания пред въззивния съд.
Касаторът се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като счита, че въззивното решение противоречи на Тълкувателно решение № 45 от 12.08.1987 г. по гр.д. № 18/1987 г., ОСГК, даващо разяснения, че исканията за възлагане и исковете по сметки могат да се предявят само в първото съдебно заседание след допускане на делбата, а първо е това заседание, в което страните са редовно призовани. Тезата на касатора е, че след като един от съделителите е нередовно призован за първото по делото съдебно заседание във втората фаза на делбата, то са преклудирани негови процесуални права и този порок може да бъде поправен само чрез отмяна на решението и връщане на делото във фазата, в която процесуалните действия могат да бъдат извършени законосъобразно, а в този смисъл произнасянето на касационния съд е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
В случая от една страна наведените в касационната жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК доводи са свързани изцяло с допуснато от първоинстанционния съд нередовно призоваване на съделителя И. В. Д., като касаторката не е легитимирана да предявява неговите права, след като самата страна, спрямо която е допуснато процесуалното нарушение не е обжалвала въззивното решение. От друга страна въззивното производство се е движило по правилата на ГПК от 1951 г.- отм. и по правомощията на въззивния съд при допуснато в първоинстанционното производство процесуално нарушение са дадени задължителни за съдилищата указания по приложение на процесуалния закон в Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. по гр.д. № 1/2001 г., ОСГК, като въззивното решение е съобразено със същите.
В обобщене не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І* от 8.10.2009 г., постановено по гр.д. № 174 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-Бургас.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: