ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 637
София, .29.06. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 29 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационните жалби на адвокат Х като процесуален представител на „Г” Е. /в ликвидация/ гр. Р. и на адвокат О като процесуаленп представител на „Р” АД гр. М. срещу въззивното решение на Смолянския окръжен съд от 30.V.2008г. по в.гр.д. № 658/2007г.
Ответникът по касационната жалба М. С. К. от гр. Х. не е заявил становище пред настоящата инстанция. Касационните жалби са подадени в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и са процесуално допустими.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Смолянският окръжен съд е отменил решението на М. РС от 22. Х.2007г. по гр.д. № 175/2006г. в отхвърлителните му части по исковете на М. К. срещу „Г” Е. и „Р” АД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди – 3504лв и 113.82лв., и вместо него е постановил друго, с което е осъдил дружествата да заплатят солидарно на К. обезщетение за имуществени вреди, причинени от професионално заболяване „вибрационна болест втори стадий”, изразяващи се в 3504лв. – разлика между брутно трудово възнаграждение на подземен миньор и МРЗ за страната за периода 21.ІІІ2003г. – 31.VІІ.2006г., и 113.82лв. – разходи за лекарства, ведно със законната лихва, считано от 21.VІІІ.2003г. до окончателното изплащане, и е оставил в сила първоинстанционното решение в отхвърлителните му части до пълните предявени размери.
За да уважи предявените искове, въззивният съд е приел, че с влезли в сила решения по гр.д. № 490/1994г. и по гр.д № 141/1998г. на М. РС на ищеца са присъдени обезщетения съответно за неимуществени и за имуществени вреди до 23.ІІІ.1998г. от ексцес на професионалното му заболяване „вибрационна болест”, признато с протокол на ДК от 08.І.1994г. С експертно решение на ТЕЛК от 25.VІ.2004г. за това заболяване му е определена 40% трайна неработоспособност. Решението е отменено с решение на НЕЛК от 25.ІV.2005г., по което е прието, че заболяването се намира в първи стадий, определен е нулев процент неработоспособност и че му е противопоказна работа при локални вибрации над пределно допустимите норми. При тези обстоятелства е направен извод, че през исковия период ищецът не е бил трайно неработоспособен вследствие на професионалното му заболяване, но е продължавал да страда от него. С оглед на това и на разпоредбата на чл.212 от КТ спорът не се урежда от чл.200 от КТ, а от общите правила за непозволено увреждане по ЗЗД.
В изложенията на касаторите по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК по допускането на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос по приложението в случая на чл.200 и чл.212 от КТ и на чл.51 от ЗЗД, изразяващ се в това, отговаря ли работодателят за вреди от професионално заболяване, ако то не е довело до временна или трайна неработоспособност над 50% или смърт на работника /служителя/, който е решаван противоречиво от съдилищата /представят се две решения на САС по гр.д. № 702/2007г. и № 862/2007г./ и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване по релевирания съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Представените от касаторите решения на САС не установяват твърдението им за противоречиво решаване на поставения въпрос, тъй като в тях е дадено разрешение на друг въпрос, по какъвто въззивният съд не се е произнесъл с атакуваното решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Смолянския окръжен съд, гражданско отделение, от 30.V.2008г. по гр.д. № 658/2007г.
УКАЗВА на касаторите в едноседмичен срок да внесат държавна такса по сметката на ВКС на РБ в размер на 70.08лв. – „Г” Е. и 72.36лв. – „Р” АД, както и че при неизпълнение на указанието касационните жалби ще им бъдат върнати.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: