5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 638
С.,10.10.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 1140/2010г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, срещу решение № 942 от 14.07.2010 г. по т. д. № 253/2008 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Пловдивски окръжен съд решение № 31 от 17.01.2008 г. по т. д. № 866/2002 г. С първоинстанционния акт са отхвърлени предявените срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 431, ал. 2 във връзка с чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./: иск за прогласяване нищожността на решенията на Общото събрание на [фирма], [населено място] от 25.01.2002 г. за увеличение капитала на дружеството от 37 540 лв. на 156 000 лв. и за съответно изменение на Дружествения договор и иск за прогласяване нищожността на вписването на тези обстоятелства в Търговския регистър, извършено с регистърно решение № 2782 от 29.04.2002 г. по ф. д. № 780/1992 г. на Пловдивски окръжен съд.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като съдържа очевидни логически и правни пороци и при постановяването му не са взети предвид настъпили след предявяване на исковете обстоятелства. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че процесното Общо събрание от 25.01.2002 г. следва да се счита за непроведено и съответно за несъществуващо обстоятелство, тъй като към датата, на която е проведено, капиталът на дружеството е бил собственост изцяло на Държавата и само тя е могла да взема решения за увеличението му и за изменение на дружествения договор. Изводът относно собствеността на капитала е обоснован с факта, че с решение № 2336 от 13.03.2002 г. по адм. д. № 9317/2001г. на Върховен административен съд е отменена заповед № РД-02-14-269/09.02.2000 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която [фирма], [населено място] е определен за купувач на 80 % от дяловете от капитала на [фирма] и че впоследствие приватизационният договор от 14.02.2000 г. за продажбата на тези акции е обявен за нищожен на основание чл. 26 ЗЗД с решение № 46 от 23.03.2005 г. по т. д. № 50/2005 г. на Пловдивски окръжен съд. Според касатора, в резултат на посочените обстоятелства приватизираното търговско дружество е възстановило правния си статут на еднолично дружество със 100 % държавен капитал отпреди приватизацията, което е отразено и в Търговския регистър – с решение № 7420 от 04.09.2007 г . по ф. д. № 780/1992 г. на Пловдивски окръжен съд е извършено заличаване на вписаните обстоятелства за прехвърляне на дяловете от капитала на [фирма] на [фирма]. В касационната жалба са релевирани и допълнителни доводи за неправилност на въззивното решение, аргументирани с несъобразяването на § 6, ал. 4 от ПЗР на ЗИД на ТЗ и на чл. 29, ал. 1 ЗТР, които доводи не са били поддържани в предходните инстанции.
Допускането на касационното обжалване е аргументирано с всички предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК основания. Като обуславящ изхода на делото е посочен въпросът за действителността на решенията на Общото събрание на съдружниците в хипотезата на липсващ правопораждащ за дружественото правоотношение юридически факт, а именно – обявяване нищожността на приватизационния договор, с който е извършено прехвърляне на дяловете от капитала на търговското дружество. Освен това, според касатора, въззивният съд не се е произнесъл по всички обстоятелства, имащи значение за капитала на ответното дружество и не е обсъдил част от представените доказателства. В подкрепа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК същият се позовава на Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. на ОСГТК на ВКС, а в подкрепа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – на решение № 662 от 06.11.2006 г. по т. д. № 267/2006 г. на ВКС, І т. о.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – заявява становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на касационната жалба. Съображенията си за това е изложил в писмен отговор от 11.10.2010 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение на Пловдивски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените искове по чл. 431, ал. 2 във връзка с чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за прогласяване нищожността на взетите от Общото събрание на съдружниците в [фирма] от 25.01.2002 г. решения за увеличаване капитала на дружеството и за изменение на Дружествения договор на същото, както и за обявяване нищожността на вписването им в Търговския регистър, извършено с решение № 2782 от 29.04.2002 г. по ф. д. № 780/1992 г. на Пловдивски окръжен съд, въззивният съд е приел, че същите са неоснователни, тъй като не се твърдят пороци, водещи до нищожност на атакуваните решения. Според решаващия състав, решенията на Общото събрание на съдружниците ще бъдат нищожни, когато не са взети от членовете на Общото събрание или са извън неговата компетентност, а невзети – когато са вписани в протокола, но не са гласувани или когато не е проведено Общо събрание, на което да са гласувани. И доколкото в случая в исковата молба такива доводи не са наведени, нито са събрани доказателства за това, съдът е счел, че посочените пороци не са налице. По отношение безспорните по делото факти, че с влезли в сила съдебни решения е отменена заповедта за определяне на спечелилия конкурса за продажба на дяловете от капитала на [фирма] и е обявена нищожността на приватизационния договор за прехвърляне на дяловете от капитала на посоченото дружество, Пловдивски апелативен съд е преценил, че същите не могат да обосноват нищожност на решенията на процесното Общо събрание, още повече, че тези факти са настъпили след тяхното приемане. Доколкото увеличението на капитала и произтичащото от него изменение на Дружествения договор са обстоятелства, подлежащи на вписване, като неоснователен е преценен и искът за прогласяване нищожността на извършеното с решение № 2782 от 29.04.2002 г. вписване на същите.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По отношение на поставения от касатора въпрос е осъществена предвидената в чл. 280, ал. 1 ГПК обща предпоставка за допускане на касационния контрол, тъй като същият е обусловил изхода на делото, но не е доказано нито едно от конкретните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК.
На първо място, неоснователно е становището на касатора за противоречие на обжалваното решение със задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС. Точно обратното, при постановяването му въззивният съд изцяло е съобразил дадените указания относно хипотезите, при които е налице нищожност на решенията на Общото събрание на съдружниците /т.1/ и нищожност на вписването в Търговския регистър /т. 3/, като е преценил, че ищецът не се позовава на пороци, които се обхващат от очертаните в посочената практика случаи.
Напълно недоказано е и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Доколкото приложеното решение № 662 от 06.11.2006 г. по т. д. № 267/2006 г. на ВКС, І т. о., на което касаторът се позовава, изобщо не касае релевирания от него като значим за конкретното дело въпрос, а съвсем друг въпрос – за задължението на съда да се произнесе по всяка една от поддържаните от ищеца последици от заличаване на вписването, заявени с иск по чл. 431, ал. 2 във връзка с чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, не може да се приеме за установено твърдяното противоречие в съдебната практика.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основанието по чл. 280, ал. 1 ,т. 3 ГПК. Съгласно задължителните указания по т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска колегия и Търговска колегия на Върховен касационен съд, това основание би било налице, когато се касае за приложение на законова разпоредба, която е неясна и се налага да бъде тълкувана и по която липсва съдебна практика, или когато, макар и непротиворечива, определена съдебна практика се преценява впоследствие като неправилна и като такава следва да бъде изоставена. В случая тези предпоставки не са налице. От една страна, по въпроса за това, в кои хипотези решенията на Общото събрание на съдружниците и решенията за вписване на същите в Търговския регистър са нищожни, е налице задължителна съдебна практика – Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС. От друга страна, наличието на посоченото основание е мотивирано единствено с твърдението, че „въззивният съд не е съобразил точния смисъл на приложените правни норми и е тълкувал закона прекалено обобщаващо”, т. е. с доводи, относими към правилността на обжалвания акт, а не с доводи, относими към предпоставките за приложимост на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Още повече, че касаторът изобщо не е посочил кои са правните норми, които, според него, налагат тълкуването им от касационната инстанция с цел осигуряване на точното им прилагане.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 942 от 14.07.2010 г. по т. д. № 253/2008 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: