2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 5282/2014 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 638
София, 25.11. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 5282/2014 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е решение № 78, постановено на 03.06.2014 год. по в.гр.дело № 214/2014 год. по описа на Варненския апелативен съд, с което е обезсилено решение № 301 от 28.02.2014 год. по гр.дело № 1544/2013 год. на Варненския окръжен съд за отхвърляне предявения от Я. Д. П., ЕГН [ЕГН] с пост.адрес: [населено място], к.к.”Св.К. и Е.”, ул.30-та № 25 против С. А. М., ЕГН [ЕГН] и Б. К. М., ЕГН [ЕГН], и двамата с адрес [населено място], к.к.”Св.К. и Е.”, ул.30-та № 14 отрицателен установителен иск – да се признае за установено по отношение на ищеца, че ответниците не са собственици на недвижим имот, пл.№ 3245 по ПНИ на м.Т., землище В., повдигнат в жълт цвят на приложената скица на стр.72 по гр.дело № 1544/2013 год. на Варненския окръжен съд, приподписана от окръжния съдия и представлява неразделна част от настоящото решение и прекратяване производството по делото.
Недоволен от въззивното решение е жалбоподателят Я. Д. П., представляван от адвокат П. Б., който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване тъй като с обжалваното решение съдът се е произнесъл по процесуалноправния въпрос, относно липсата на правен интерес от воденето на настоящия отрицателен установителен иск, който е обусловил решаващия извод на съда за неговата недопустимост в противоречие с ТР № 8/27.11.2013 год. на ОСГТК на ВКС и решение № 352/14.10.2011 год. по гр.дело № 1301/2010 год. на І ГО на ВКС.
От ответниците по касация Б. К. М. и С. А. М., представлявани от адвокатите Д. В. и Б. Ж., е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендират за направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК и данните по делото, приема следното:
За да обезсили първоинстанционното решение и прекрати производството по делото въззивният съд е приел, че съгласно исковата молба и уточняващата към нея не е налице обосноваване на правен интерес от водене на отрицателен установителен иск за собственост тъй като ответниците по спора не му противопоставят собственически права доколкото са прехвърлили имота на трети лица преди завеждане на иска и преди одобряването на ПНИ през 2006 год. Направен е извод, че понеже искът е за отричане правото на собственост на ответниците и с него се цели разрешаване на спора за материално право, то ищецът не може да обоснове правния си интерес само с твърдения за осъществявано от ответниците владение върху имота на ответницата М. (единия от прехвърлителите) като собственик към разписния лист към ПНИ, а доколкото искът е заведен срещу прехвърлителите, а не срещу приобретателите, легитимиращи се като собственици, то спорът понастоящем няма да бъде разрешен и ищецът не би постигнал целения от него резултат – приключване на реституционното производство с издаване на заповед на кмета по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността му.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. К. не е сравнил отделни случаи по съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Всъщност доводите на касаторът се свеждат до твърдяни и в касационната жалба нарушения на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост, които са основания за касиране съгласно чл.281, т.3 ГПК, но сами по себе си те не съставляват основания за допускане на касационно обжалване.
Обжалваното решение не е постановено в противоречие на ТР № 8/27.11.2013 год. по т.дело № 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС, с което е прието, че
1. правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице, когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника и
2. правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещна права е налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право.
Представеното решение № 352/14.10.2011 год. по гр.дело № 1301/2010 год. на първо гражданско отделение на Върховния касационен съд касае различна фактическа обстановка, свързана с въпроса за допустимостта на отрицателен установителен иск, когато ищецът разполага с положителен установителен иск срещу същия ответник.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответниците по касация се присъжда адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на сумата по 500 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 78, постановено на 03.06.2014 год. по в.гр.дело № 214/2014 год. по описа на Варненския апелативен съд.
ОСЪЖДА Я. Д. П. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], к.к.”С. К. и Е.” ул.30 № 25 да заплати на С. А. М. с ЕГН [ЕГН] и Б. К. М. с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], к.к.”С. К. и Е.”, ул.30 № 14 на основание чл.78, ал.3 ГПК на всеки един от тях по 500/петстотин/лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ