4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 638
София, 12.12.2015 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на трети декември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 5157 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. А. П. от [населено място], [община] срещу въззивното решение на Разградския окръжен съд, постановено на 13.07.2015г. по в.гр.д.№158/2015г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора против Г. А. П. иск за приемане за установено, че А. А. П. е собственик въз основа на изтекла придобивна давност върху поземлен имот-нива с площ от 8.300 дка, четвърта категория, в местността „Голям кладенец“, съставляваща имот №053020 по картата на възстановената собственост на землището на [населено място], с ЕКАТТЕ 27156, [община], област Р., при граници: имот №053019-нива на М. С. М., имот №053033-нива на М. Х. Т., имот №053021-нива на ?ълмаз А. Б. и №053017-полски път на Държавен поземлен фонд.
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по процесуалния въпрос за приложението във въззивното производство на разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, вменяваща задължение на съда да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона и на разпоредбата на чл.236, ал.2 ГПК, задължаваща съда да изложи мотиви, в които да посочи исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правни изводи. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл и по материално-правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по който не е налице произнасяне на ВКС, а именно за материално-правното действие на договор за покупко-продажба, по който е признато вещно право на собственост, но не на лицето, което е осъществило всички процедури и действия по настъпване на фактическия състав за придобиването /включително изцяло заплащане на цената/, а на лице, което е починало. Поставя въпроса настъпва ли придобиване на права в подобна хипотеза и в патримониума на кое лице.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба А. Х. П. и Г. А. П. изразяват становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
Предявен е иск за признаване за установено, че правото на собственост върху процесния недвижим имот принадлежи на А. А. П., който е придобил това право въз основа на изтекла придобивна давност.
С обжалваното решение е прието, че така предявеният иск е неоснователен.
Прието е за безспорно установено между страните, че на 22.10.2001г. е сключен договор №137Е/22.10.2002г. между Министерство на земеделието и горите чрез директора на Областна дирекция „Земеделие и гори“-гр.Р. и Х. И. П. за оземляване чрез отдаване под наем на нива- поземлен имот №052001 /сега №053020/ от 8.3 дка в м.“Голям кладенец“ в землището на [населено място] за срок от 5 години, а с решение №82/10.09.2010г. на О.-гр.Ц. К. Х. И. П. е оземлена чрез прехвърляне правото на собственост върху същия недвижим имот. Прието е за установено, че Х. И. П. е починала на 06.04.2002г., като нейни наследници по закон са синовете й А. А. П. и Г. А. П. и преживял съпруг А. Х. П., който е продал на Г. А. П. 1/3 ид.част от имота.
С оглед на така установената фактическа обстановка доводът на А. А. П. за придобиване по давност на правото на собственост върху процесния имот е приет за неоснователен, тъй като според чл.24, ал.7 ЗСПЗЗ, земите от държавния поземлен фонд не могат да се придобиват по давност. С оглед на това за ирелевантно е прието кой е заплащал след 2002г. наемните вноски за имота.
Прието е, че решение №82/10.09.2010г. на О. е незаконосъобразно, тъй като страда от порок, водещ до неговата нищожност и не е породило правни последици-както към момента на сключване на договор №137Е822.10.2002г, така и към момента на постановяване на решението за прехвърляне правото на собственост върху имота Х. И. е починала, т.е. не е съществувала като правен субект. Прието е също така, че дори да се приеме, че правото на собственост върху процесния имот е придобито с решение №82/10.09.2010г. на О., то към настоящия момент не е изтекъл 10-годишният давностен срок по чл.79 ЗС за придобиване правото на собственост от предявилото иска лице.
Изложените от въззивния съд съображения, че придобиване по давност на правото на собственост върху имот, включен в Държавния поземлен фонд е недопустимо, а оттам и че свързаните с осъществяването на този придобивен способ факти са ирелевантни, обосновават извод за липса на основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос за правомощията на въззивната инстанция да изложи мотиви, в които да посочи исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи. Съдът е длъжен да обсъди всички представени доказателства, касаещи осъществяването на факти и обстоятелства, представляващи елемент от фактическия състав на определена правна норма, само ако е приел, че тази правна норма следва да намери приложение в конкретния случай. след като съдът е приел, че определена правна норма /в случая чл.79 ЗС/ не намира приложение, той не е длъжен да обсъжда доказателствата, представени с цел установяване осъществяването на елементите от фактическия й състав и в този смисъл съдебната практика е трайно установена.
По въпроса за материално-правното действие на решение на ОСЗ за оземляване на безимотни и малоимотни граждани по реда на чл.20 ЗСПЗЗ и чл.21, ал.6 от Наредбата за оземляване на безимотни и малоимотни граждани/, в което като приобретател на право на собственост е посочено лице, което към момента на издаване на решението е починало в хипотеза, при която дължимата сума е била платена:
Така поставеният въпрос не обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като в §2 от Допълнителните разпоредби на Наредбата за оземляване на безимотни и малоимотни граждани изрично е предвидено в кои случаи правните последици на договора за сключения по предвидения в нея ред договор за наем настъпват в правната сфера на преживелия съпруг и децата на оземленото лице, както и в кои случаи тези земи могат да бъдат наследени. Тези разпоредби ясно посочват хипотезите, при които правата на оземленото лице могат да бъдат наследени независимо от обстоятелството кое лице е посочено като приобретател в решението на ОСЗ по чл.20 ЗСПЗЗ. Още повече, че в настоящия случай предявилото иска лице основава претенцията си на твърдение за изтекла в негова полза придобивна давност и основното съображение на въззивния съд да приеме предявения иск за неоснователен е, че от датата на издаване на решение №82/10.09.2010г. на ОбСЗ до датата на предявяване на иска не е изтекъл предвиденият в чл.79 ЗС 10-годишен давностен срок, поради което и предявеният от А. А. П. срещу останалите наследници на Х. И. П. иск е неоснователен /не се е осъществило основанието, на което твърди че е придобил правата на останалите наследници/.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение на Разградския окръжен съд, постановено на 13.07.2015г. по в.гр.д.№158/2015г.
ОСЪЖДА А. А. П. от [населено място], [община], [улица], с ЕГН [ЕГН] на основание чл.78, ал.3 ГПК, вр. чл.81 ГПК да заплати на А. Х. П. с ЕГН [ЕГН] и Г. А. П. с ЕГН [ЕГН] сумата 300лв. /триста лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: