4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 638
София.08.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1413/2017 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 421 от 23.02.2017 г. по т.д. № 1148/2016 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, трети състав, с което е потвърдено решение № 58 от 11.01.2016 г. по т.д. № 8135/2014 г. на Софийски градски съд, VІ-16 състав за отмяна на решение на общото събрание на съдружниците в [фирма] от 10.11.2014 г. по т.7 от дневния ред, с което [фирма] е изключено като съдружник.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението, на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за касирането му. Изразява се несъгласие с изводите на съда за липса на качество на съдружник на Ш. К. към момента на провеждане на процесното общо събрание, предвид изключването му с по-раншно решение на ОС – от 07.11.2014 г. Изтъква се, че съдът е установил прекратяване на членствени права на съдружник, без да е надлежно сезиран с инцидентен установителен иск. Касаторът подробно е мотивирал оплакването за допуснати от въззивния състав нарушения по чл.12 и чл.235 ГПК във връзка с ОС на съдружниците от 07.11.2014 г.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 или т.3 ГПК /в редакция преди ЗИД на ГПК – ДВ бр.86/2017 г./ по следните въпроси: 1. Следва ли при постановяване на решението да бъде обсъдена цялата фактическа обстановка, да бъдат съобразени твърденията на страните и да се извърши цялостна преценка на правнорелевантните факти по спора. Необходимо ли е излагането на мотиви, касаещи въведеното спорно право при постановяване на съдебния акт; 2.Следва ли съдът да отхвърли предявения иск за отмяна на решения на ОС, състояло се на 10.11.2014 г., протоколирани в протокол за констатации на обстоятелство по чл.593 ГПК от нотариус М. К. рег. № 200, в частност решението за изключване на [фирма] като съдружник в [фирма], без да е обсъдил и взел под внимание допуснатите нарушения при свикване на предходно общо събрание от 07.11.2014 г., с което се твърди изключването на съдружника Ш. К. и 3. При обсъждането на доказателствата, събрани по делото, съдът бил ли е длъжен да обсъди нарушението на нормата на чл.139 ТЗ/ неточно посочена като чл.193/, касаеща задължително лично връчване на покана на съдружника. Следва ли съдът да отхвърли предявеният иск за отмяна на решение на ОС, състояло се на 10.11.2014 г. за изключване на [фирма] като съдружник в [фирма], без да е обсъдил и взел под внимание допуснатите нарушения по чл.139 ТЗ.
Ответникът по касация – [фирма]/н/, ЕИК[ЕИК], представлявано от синдика В. М., чрез процесуалния си пълномощник, възразява по допустимостта на жалбата. Излага съображения, че управител и едноличен собственик на капитала на [фирма] е Б. К., които обстоятелства са вписани в ТР на 14.11.2016 г. Евентуално се поддържа неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване, а по същество за правилност на атакуваното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащо на касационно обжалване решение и при спазване на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. Като неоснователни следва да се преценят възраженията на ответника по касация за процесуална недопустимост на жалбата, тъй като пълномощията на процесуалния представител на дружеството – касатор [фирма], съобразно представеното в първоинстанционното производство пълномощно, са надлежно учредени, вкл. и за настоящата инстанция, независимо от последващата промяна на правната форма и на представляващия дружеството. Неточното посочване на управителя на дружеството касатор към момента на депозиране на жалбата не води до нейната недопустимост, с оглед на интереса от обжалването.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от [фирма] конститутивен иск по чл.74 ТЗ за отмяна на решението по т.7 от дневния ред на проведеното на 10.11.2014 г. общо събрание на съдружниците на „А. Д.” – за изключване на ищцовото дружество като съдружник, въззивният съд е възприел изцяло становището на СГС, че процесното решение на ОС е взето с гласовете на Ш. К., чиито членствени правоотношения с [фирма] са прекратени с предходно решение на ОС от 07.11.2014 г.
Решаващият състав на Апелативен съд – София е счел, че законосъобразността на решението на ОС на съдружниците от 07.11.2014 г. за изключване на съдружника Ш. К. е ирелевантна, като то е породило своето незабавно действие по отношение на дружеството и на съдружниците. Изведен е извод, че към датата на приемане на атакуваното от ищеца решение от 10.11.2014 г. Ш. К. не е притежавал качеството на съдружник и не е могъл да участва с право на глас в ОС и да формира воля за изключване на ищцовото дружество. В мотивите към решението е налице позоваване и на трайната практика на ВКС, попадаща в обхвата на т.1 по чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд е препратил и към подробните мотиви на първата инстанция, съобразно предвидената в чл.272 ГПК процесуална възможност.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Формулираните от касатора въпроси са изцяло релевантни към правилността на атакувания съдебен акт и поддържаните в жалбата основания за касиране. К. съдебен състав не би могъл обаче да се произнася по основанията по чл.281, т.3 ГПК в рамките на производството по селекция на жалбите. Както законодателят, така и задължителната за съдилищата практика, обективирана в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, ясно са разграничили основанията за достъп до касационно обжалване от основанията за неправилност на въззивното решение, което обаче не е съобразено от дружеството – касатор при формулиране на посочените въпроси. Всъщност, всички поставени въпроси са пряко свързани с поддържаната в инстанционното производство, а и в сезиращата ВКС жалба, незаконосъобразност на предходно ОС на съдружниците на [фирма], на което е взето решение за изключване на съдружника Ш. К.. В мотивите към решението на Софийски градски съд, към които е препратил въззивния съд и по този начин ги е направил свои собствени мотиви, изключително подробно е мотивирано становището за недопустимост съдът да се произнася инцидентно по законосъобразността на решения, приети на предходно ОС, проведено на 07.11.2014 г. Подробно е разяснен редът за защита срещу последното, като е констатирано, че липсват данни съдружникът Ш. К. да е реализирал правото си да предяви иск по чл.74 ТЗ – за отмяна на решението за изключването му като съдружник в „А. Д.”. Отговорът на така поставените от касатора въпроси предпоставя преценка за правилност на възприетия от САС извод за ирелевантност на въпросите, относими към законосъобразността на предходно ОС, , на което Ш. К. е изключен, на основание чл.126, ал.3, т.1 и т.3 ТЗ. Както бе посочено по-горе, такава преценка е недопустима в производството по чл.288 ГПК.
Независимо от изхода на делото, искането на ответника по касация за присъждане на разноски е неоснователно, тъй като с отговора на жалбата не са ангажирани доказателства за сторени такива.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 421 от 23.02.2017 г. по т.д. № 1148/2016 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, трети състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: