4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 638
София, 07.05.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети март , две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1620/2011 г.
Производството е по 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на С. О. ,както и по касационна жалба на И. Г. Д. срещу решение№700/02.05.2011г по гр.д. № 16/2011г.на Софийски апелативен съд,което страните обжалват в различни негови части .
В изложение към жалбата си касаторът С. о. се позовава на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК , като цитира влязло в сила съдебно решение между същите страни , по което е била присъдена неустойка за неизпълнение на задължения по процесния приватизационен договор ,за друг период от време. В тази връзка не е формулиран правен въпрос,липсва и съдържателен коментар да приетото в двете решения .Основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК същият жалбоподател сочи поизнасяне по материоалноправен въпрос , а именно „разпоредбата на чл. 24 ал.1 ЗЗД” . Прехвърлянето на собствеността настъпва по силата на самия договор , без да е нужно да се предаде вещта .Твърди се ,че неправилно съдът не е приложил цитираната норма но конкретен правен въпрос , привързан към решаващи съображения на съда по произнесените обективно съединени искове за неустойки и разваляне на договора поради неизпълнение ,не е формулиран .
След указания , касаторът И. Г. Д. е представил изложение . Привързва соченото основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК към оплакването си за неправилно прилагане на закона.Според защитата неправилно, следователно „неточно” законът е приложен поради приетото от съда ,че ответникът по иска е влязъл във владение на закупения с приватизационния договор недвижим имот между м. април и м. юни на 2001г и във връзка с тази констатация , която не била основана на фактите,тъй като е неточна ,въззивният съд неправилно е отрекъл за длъжника освобождаване от последиците на забавата , изцяло . Липсва формулиран правен въпрос .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по двете жалби .
Преди всичко, в изложението си по член 274 ал.3 т.1 от ГПК, касаторите са длъжни да посочат правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,който е обусловил решаващата воля на съда. Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,правният въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение,е този който е включен в предмета на спора,индивидуализиран с основанието и петитума на иска и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело,но не и за правилността на обжалваното въззивно решение,за възприемане на фактическа обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Тава е така,защото проверката за законосъобразност на съдебния акт ще се извърши, едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване,при разглеждане на касационната жалба по член 290 ал.1 от ГПК. Касаторът е длъжен за изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос , а не ВКС да го извежда по своя преценка от изложението, или от оплакванията в касационната жалба .
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, както е в настоящия случай , само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Касационната жалба на И. Г. Д. не съдържа и обосновка , относима към основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Оспорва се един фактически извод на съда , по съображения , които остават неразбираеми. Във връзка с изложението на Столична община, което също не отговаря на изискването да съдържа правен въпрос , за пълнота следва да се добави , че в приложеното решение от 05.01.2007г по гр.д№ 1345/2006г на САС се приема за дължима неустойка поради неизпълнение на конкретно задължение по настоящия договор за предходен период ,но не се изтъква противоречие между двете решения при изводите на съда от правна страна.Непонятно остава съображението , поради което защитата на ищеца счита нормата на чл. 24 ал.1 ЗЗД за приложима в облигационен спор , чиито предмет няма връзка с вещно-правния ефект на договора и консенсуалния му характер ,а спорно е било изпълнението, респ. неизпълнението на конкретно поети насрещни задължения по двустранния договор , при иск за развалянето му по съдебен ред и заплащане на неустойки .
При изтъкнатото съдържание на изложенията, касационно обжалване не следва да се допуска и по двете жалби.
Ето защо Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение№700/02.05.2011г по гр.д. № 16/2011г.на Софийски апелативен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .